РАЗВИТИЕ И ТЕРИТОРИАЛНО РАЗШИРЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ
ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ІХ В.
България при хан Крум. Време на реформи
От 803 г. на българския престол е хан Крум. Първите години от неговото управление съвпадат с важни политически промени в Европа. През последните десетилетия на VIII в. в Западна Европа бързо набира сили нова политическа сила – Империята на франките. Навръх Коледа (25 декември) 800 г. техният владетел Карл Велики е коронован от папа Лъв ІІІ за император на Западната Римска империя. При неговото управление (768-814 г.) държавата на франките обхваща територията от р. Ебро на Пиренейския полуостров до средното течение на р. Дунав. До 803 г. франките успяват да разгромят Аварския хаганат и присъединяват неговата западна половина. Аварите са постоянен съсед на българската държава още от самото й създаване. За съжаление в историческите извори има твърде малко сведения за българо-аварските отношения. Хан Крум, който добре познава своите съседи, знае, че, притискани от запад, те биха могли да се насочат към неговите земи. През 805 г. той ликвидира държавата на аварите и присъединява техните земи и население към България. В границите на българската държава влизат земите на славянските племена западно от р. Тимок – браничевци, абодрити и др. Включени са териториите на днешните области Банат и Трансилвания. На запад и северозапад България граничи непосредствено с Териториално разширение през Франкската империя по течението на р. Тиса. На север границата върви по билото на първата половина на ІХ в. Карпатите до р. Днестър и оттам, по нейното течение – до Черноморе. През 802 г. на престола в Константинопол идва Никифор I Геник. В първите години от неговото управление Византийската империя е заета в конфликта с арабите. Възползвайки се от затрудненията на империята, през 808 г. войските на хан Крум нахлуват по течението на р. Струма и разбиват голям византийски отряд при гр. Сяр (Серес). И сега, както през 789 г., българите се връщат с много злато и пленници. На следващата 809 г. българският владетел предприема нова експедиция, този път към Средец. През пролетта той обсажда града и го превзема на Великден.
|
|
|
В отговор на българската експанзия император Никифор I започва подготовка за поход в България. За да възпрепятства българските успехи в Македония през 809-810 г., той преселва по р. Струма малоазийски ромеи. Тази акция се коментира от византийските хронисти като насилие спрямо собственото население. За преселниците това наистина се оказва трагедия и след няколко години те се връщат по родните си земи. През май 811 г. Никифор I заедно със сина си Ставракий начело на огромна армия от около 70 хиляди души потегля към България. Хан Крум преценява, че не може да се противопостави, и предлага мир. Императорът отхвърля предложението, преминава през Стара планина и навлиза в България. Българската столица Плиска е опожарена и разграбена, а нейните защитници са избити. Хан Крум отправя второ предложение за мир. Възгордял се от успеха си, императорът възнамерява да продължи на запад, но след като научава, че в това направление се съсредоточава голяма българска войска, се отказва. В продължение на 15 дни войниците му разграбват българската столица и близките околности. В същото време хан Крум мобилизира всички сили, с които разполага, и в нощта на 25 срещу 26 юли атакува византийските части. Те са разположени на голямо разстояние една от друга и поради лошата координация на командването панически бягат към Стара планина. В действителност хан Крум атакува първо императорския отряд. Призори Никифор I е убит. Синът му Ставракий е ранен, но успява да се измъкне. Уплашените византийски войници, подгонени от българската конница, навлизат в теснините на Върбишкия проход. Тук се натъкват на висока дървена преграда. Битката се превръща в клане. Поражението на ромеите е толкова страшно, че през следващите стотина години никой византийски император не се решава да премине северно от Стара планина. През пролетта на следващата 812 г. хан Крум се насочва към Тракия – в земите между Одрин и Несебър, и превзема с обсада Дебелт. По негово нареждане всички взети в сраженията пленници са преселени на север от Стара планина, а някои – отвъд р. Дунав. Това е стара византийска практика, възприета от хан Крум и неговите наследници. Градското население на византийските градове от Одрин до днешния гр. Драма бяга към Константинопол. Жителите на Пловдив също изоставят града. В такава обстановка новият император Михаил I Рангаве отхвърля предложението на хан Крум за мир. През октомври същата 812 г. хан Крум превзема Несебър и повторно Дебелт. Жителите на Поморие сами напускат града. Българският владетел започва усилена подготовка за голям поход. През пролетта на 813 г. българските войски се насочват към Одрин. Те се разполагат на лагер в близост до крепостта Версиникия (при с. Маламирово, Ямболско). Византийският лагер е наблизо. Според хронистите византийците многократно превъзхождат българската войска, но не се решават да нападнат. На 22 юни Михаил I дава заповед за атака. Сражението е кратко. Византийците започват да бягат. За българите пътят към Константинопол е открит. Недоволството във византийската столица е голямо. Михаил I е свален и заточен в манастир. На престола е издигнат енергичният и решителен Лъв V Арменец. Междувременно хан Крум оставя брат си да обсажда Одрин и на 17 юли достига Константинопол. Жителите на византийската столица наблюдават от стените как българският владетел извършва жертвоприношение. Измива се с морска вода и поръсва войниците, които го приветстват. Българският владетел разбира, че не може да превземе града без специална обсадна техника. Константинопол е най-мощното крепостно съоръжение в Европа. За да запази владетелското си достойнство, той пръв предлага мир на Михаил I. Императорът приема. Срещата трябва да е лична. Хан Крум отива с трима души, без охрана, на самия морски бряг, но тук го чака засада. Българският владетел е ранен, но успява да се спаси. Разярен от византийското коварство, хан Крум потегля срещу Одрин. По пътя си неговите войски разоряват и опожаряват всички византийски селища. Одрин е превзет, а жителите му – преселени отвъд р. Дунав. През януари 814 г. 30-хилядна българска армия достига днешния град Люле Бургас. При този рейд са преселени в България 50 хиляди пленници. Вероятно това са мирни жители, които уплашени бягат от цяла Тракия към Константинопол. Хан Крум заселва тези хора в Южна Бесарабия, между реките Серет и Днестър. Той им оставя оръжието и правото да си избират началник. Районът, който преселниците обитават, е наречен Македония, по името на темата, от която са преселени. Тези хора трябва да укрепят североизточните български граници. През зимата на 813-814 г. хан Крум се подготвя за нечуван поход срещу Константинопол. В България се строят стотици стенобойни машини. В анонимна византийска хроника от това време се говори за 5000 обковани с желязо коли, които трябва да превозят построените съоръжения. Михаил I научава за намеренията на българския владетел и нарежда допълнително укрепване на константинополските стени. Той изпраща пратеници в двора на франкския император Людовик Благочестиви (814-840), за да нападнат българите от запад. В разгара на приготовленията, на 13 април 814 г., хан Крум умира. В Константинопол посрещат вестта с голямо облекчение. Хан Крум поставя началото на династия, която управлява България до 997 г.
|
|
|
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 331; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!