Укрепване и териториално разширение



 Наследникът на хан Аспарух – хан Тервел от рода Дуло (701-718 г.), управлява България в продължение на 17 години и постига забележителен възход във външната политика. Той мъдро преценява и се намесва в политическата борба в Цариград.

През 695 г. византийският император Юстиниан II Риномет е свален от престола, публично опозорен чрез отрязване на носа и заточен в Херсон. Оттам той бяга при хазарския хаган и се жени за неговата сестра Теодора. Установява се в хазарската столица Фанагория, откъдето внимателно   следи събитията в Константинопол. Юстиниан иска да си върне византийския престол и крои  

Тервел       планове за нов преврат. В края на 704 г. той изпраща при българския владетел свой доверен човек с молба за помощ. През лятото на следващата година хан Тервел с цялата си войска от прабългари и славяни неочаквано се явява пред стените на византийската столица. С помощта на верни привърженици Юстиниан прониква в Константинопол през водопровода и след кратко кръвопролитие си връща престола. За да ликвидира политическите си противници, Юстиниан се нуждае от няколко месеца. Гарант на неговите действия е хан Тервел, който търпеливо изчаква събитията в своя лагер извън стените на града. Той изпълнява блестящо своята половина от договора. Сега е ред на императора да изрази своята благодарност. В един по-късен извор – “Суда” (Свидас, Свида), се изброяват златото и скъпите платове, с които българският владетел е дарен. По този повод византийският хронист Теофан Изповедник съобщава:“Когато Тервел трябвало вече да замине с войските си за България, Юстиниан дошъл в лагера на българите, наметнал на Тервел царска хламида и го провъзгласил за кесар.” Текстът на договора между хан Тервел и император Юстиниан II не е запазен. Кратко свидетелство за него е един от частично запазените надписи около Мадарския конник. От други византийски автори е известно, че на България е отстъпена византийската дотогава област Загора, която обхваща земите, заключени между Източна Стара планина и пограничния окоп Еркесия  и между                 днешните градове Сливен и Несебър. Областта е населена със славяни и това е първото излизане на българската държава на юг от Стара планина. Две години по-късно, в 708 г. Император Юстиниан II прави морски десант при Анхиало (дн. Поморие). Той иска да си върне обратно отстъпената територия. Българите изчакват. Те наблюдават от близките височини как византийците се разполагат около крепостта. Тервел избира подходящ момент за атака и разбива  византийците. В 711 г. нов преврат сваля отново Юстиниан II. Той моли за втори път хан Тервел за помощ. Сега българският владетел му дава само три хиляди войници, но сам не  взема участие. Походът е неуспешен, а Юстиниан е убит. През следващите две години хан  Мадарският конник          Тервел организира два похода до стените на Константинопол. По пътя си войниците му опустошават и пленяват всичко, без никой да ги спре. При поредния преврат в Константинопол на византийския престол сяда Теодосий III. На следната 716 г. по инициатива на Константинопол е сключен мирен договор между България и Византия. Теодосий III знае възможностите на хан Тервел и желае да си осигури неговия неутралитет.

В 717 г. в Константинопол отново има преврат и на престола идва Лъв III, наречен Исавър. В началото на неговото управление многобройни арабски войски обсаждат византийската столица. Обединени от новата идеология на Мохамед, арабите създават своя държава – халифат. Те притискат Византийската империя в Мала Азия. Отнемат владенията и в Северна Африка. Нахлуват в Пиринейския полуостров. През месец август на същата 717 г. Константинопол е обсаден по суша и по море от десетки хиляди араби. Лъв III, чиято кариера на военачалник преминава изцяло под знака на борбата с арабите, ликвидира междуособиците и мобилизира империята. И ако в морето той може да разчита само на собствените си кораби, то по суша силите не му достигат. Това го принуждава до помоли хан Тервел за помощ. Българо-византийските отношения са скрепени с договор, който по същество повтаря клаузите от 716 г. Лъв III знае, че българите внимателно наблюдават събитията в Константинопол. Предположението му, че българският владетел ще разпознае в арабите новия агресор на Балканите, се оказва вярно. Хан Тервел реагира бързо и още през есента арабите са блокирани от българите под стените на византийската столица. Близо година трае обсадата на Константинопол. През лятото на 718 г. арабите начело с пълководеца Маслама хвърлят всичките си сили да пробият обръча на българите. В решителното сражение те са разбити поголовно . В различните извори сведенията за арабските загуби са различни – от 22 000 до 32 000 души.

Докато трае арабската обсада на Константинопол, сваленият и заточен в манастир Анастасий ІІ се опитва да си върне властта в Константинопол. Чрез свой доверен човек – патриция Сисиний Рендакий, той получава 50 кентария злато (около 3600 номизми – златни византийски монети), отряд конна войска от Куберовите българи и славянски отряди. Император Лъв III научава това и се обръща към българите с молба да му предадат метежника. Вероятно предвид отговорностите, поети от хан Тервел, българите арестуват заговорниците, предават ги на Лъв III и се връщат в своите местоживелища северно от Солун. След това събитие в историческите извори няма друга пряка информация за тези българи. Последната година от управлението на хан Тервел е 718. Името на неговия наследник не е известно. Знае се само, че е от рода Дуло. Той управлява до 721 г., на поради липса на информация в изворите този период е изключително неясен. Днес разполагаме с оскъдна информация за политическия живот в България през последвалите няколко десетилетия – до средата на 50-те години на VIII в. По всичко личи, че за този период в българо-византийските отношения се установява траен мир. Мирът обяснява мълчанието на византийските хронисти, чийто традиционен интерес е ориентиран в сферата на политиката. Фрагментарно запазените надписи около Мадарския конник свидетелстват, че византийците плащат на българите ежегоден данък.

От 721 г. до 738 г. България се управлява от хан Кормесий (Кормисош) от рода Дуло. След него е хан Севар до 753 г. Той е последният представител на ханския род Дуло. В 741 г. на византийския престол идва Константин V Копроним – син на Лъв III, който потвърждава договорните отношения с българите. Той продължава политиката на баща си за подчинение на славяните в Македония. Принуден от обстановката, той преселва в Тракия сирийци и арменци от малоазийските провинции. Те са еретици – павликяни, които трябва да служат като буфер срещу българите и да помогнат за стабилизирането на византийската власт в съседна Македония. Константин V обновява крепостите в Тракия и усилва гарнизоните в тях. Междувременно, възползвайки се от военната ангажираност на Византия в Мала Азия, българите заемат всички проходи по Стара планина. Те отблизо следят събитията в Тракия. Укрепването на местните гарнизони заедно с малоазийските преселници предизвиква основателна тревога в България. В 753 г. на власт идва хан Кормисош от рода Вокил (Укил). Той управлява България до 756 г.

Смята се, че хан Кормисош премества столицата на своето ханство от Онгъла в Плиска, където са неговите родови владения. Първата грижа на новия хан е да изпрати в Константинопол хора, които да вземат ежегодния данък и да разберат целта на строежите в Тракия. Константин V прогонва пратениците. Хан Кормисош започва военни действия. В 756 г. българите нахлуват в Тракия и достигат Константинопол, но са отблъснати и принудени да се оттеглят. Същата година хан Кормисош умира. Властта му е наследена от неговия зет хан Винех от същия род. В отговор на българската военна инициатива през 758 г. император Константин V навлиза в Северна и Западна Тракия и налага властта си над местните славяни. През 760 г. Константин V организира поход срещу България. Флот от 500 кораба навлиза по р. Дунав, а в Тракия византийците разбиват българите при крепостта Маркели (дн. Карнобат). Ситуацията става критична за българите и хан Винех преговаря за мир. Споразумението с византийците ликвидира всички придобивки, извоювани при хан Тервел. Областта Загора отново е византийска. Границата с Византия минава по Стара планина. Успехът срещу българите дава възможност на Константин V да обърне поглед към славяните в Македония. Той вижда тяхната естествена връзка със славяните в България. За да ги подчини окончателно, императорът предприема успешен поход в Югозападна Македония. Земите на славяните са разорени. Взети са много пленници. През 759-760 г. императорът потегля към България. В Ришкия проход войската му е поголовно разбита. В плен попадат знатни византийски сановници. Византийците се оттеглят позорно, като захвърлят оръжието си.


Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 447; Мы поможем в написании вашей работы!

Поделиться с друзьями:






Мы поможем в написании ваших работ!