Период на вътрешнополитическа нестабилност
Хан Винех не успява да се възползва от успеха на българското оръжие и това е повод той да бъда свален насилствено. В 760 г. начело на българската държава застава хан Телец от рода Угаин. Византийските хронисти са единодушни, че в България е извършен преврат. Свалянето на хан Винех е първото документирано вътрешнополитическо действие, засвидетелствано в българската история. Причините за преврата не са известни. Някои историци виждат в това действие резултат от дейността на две политически течения. Едното, поддържано от славянските вождове, е за по-умерена политика спрямо Византия. Второто, поддържано от прабългарската аристокрация, е за по-радикална външна политика. Най-вероятно хан Винех е следвал първото. Тази теза се потвърждава косвено от факта, че непосредствено след преврата в Плиска една голяма група славяни се изселва доброволно в Мала Азия. Това е най-ранното сведение за наличието на политическа емиграция в нашата история. Хан Телец започва набези в Източна Тракия. В отговор император Константин V организира голям поход. Той изпраща в устието на р. Дунав конница от 9600 души, натоварена на 800 кораба. Сам той потегля по крайбрежието на Черно море към Анхиало (Поморие). Византийците се разполагат на лагер под стените на града. На 30 юни 763 г. българската войска атакува византийците в равнината. Битката продължава през целия ден. Българите са разбити и хан Телец бяга с оцелелите. Поражението на хан Телец е повод той да бъде свален и убит. За нов хан е избран Сабин е от рода Вокил. Решен да ликвидира българската опасност, Константин V организира нов грандиозен поход. През лятото на 765 г. кораби, натоварени с конници, потеглят към Несебър и Поморие. Императорът с пехотата навлиза в Тракия. Положението става наистина критично. Но се случва нещо, което обърква плановете на византийския император. В морето се надига буря, която хвърля корабите върху крайбрежните скали. Удавниците са толкова много, че се налага да ги събират с мрежи, за да бъдат погребани по християнски. Покрусен от станалото, Константин V спира похода и се връща в Константинопол.
|
|
|
Хан Сабин преценява, че времето е удобно за преговори, и изпраща в Константинопол пратеничество за мир. Недоволството от неговата инициатива е голямо. През 766 г. боилите свалят Сабин и избират за хан Умар (Умор) от същия род Вокил. Сабин бяга през Несебър в Константинопол. Новият хан също се оказва привърженик на идеята за преговори с Византия. Той управлява само 40 дни и на свой ред е свален. На негово място боилите избират хан Токту, който управлява около година.
В 767 г. България има нов хан – Паган, който започва преговори с Константинопол. Той се среща лично с Константин V. На срещата присъства и избягалия по-рано Сабин. Мирът формално е възстановен. Веднага след това обаче византийският император изпраща тайна мисия в Тракия. Целта й е да се плени Славун – вождът на славянското племе севери. Още от Аспарухово време северите пазят проходите в Източна Стара планина. Стратегическата инициатива на Константин V е успешна. Славун е заловен и екзекутиран публично. Византийците преминават проходите и нахлуват североизточно от Стара планина. Те опожаряват няколко прабългарски военни лагера, като достигат до р. Тича (дн. Камчия). По-нататък обаче срещат сериозна съпротива и се изтеглят. След византийското нахлуване северно от Стара планина положението на хан Паган става неудържимо. Той бяга към Варна, но политическите му противници го настигат и убиват. В 768 г. боилите издигат на българския престол хан Телериг.
|
|
|
Преодоляване на вътрешнополитическата криза
Две десетилетия продължава политическата криза в България. Честата смяна на ханове от различни родове е предизвикана от неуспешната външна политика спрямо Византия. Никъде в изворите няма информация за участие на славянски вождове в борбата за надмощие между отделните прабългарски родове. Те едва ли са били съвсем безучастни, но мястото им в организацията на държавното управление явно не допуска пряко участие в централната власт. Най-вероятно отношенията към владетелската власт са така регламентирани от времето на хан Аспарух, че те нямат никаква възможност да излъчат свой представител в борбата за централната власт. Политическата криза в България от 50-те – 70-те години на VII в. свидетелства за несъвършенствата на прабългарския модел за държавност в новите обществени условия. В основата са противоречията сред боилските родове. Очевидно е, че прабългарската аристокрация е твърде силна и има големи права при определяне на външната политика. Всичко това свидетелства, че прабългарската идея за държавна организация започва да изчерпва своите възможности. В 774 г. Константин V отстранява временно арабската заплаха и обръща поглед към България. Той отново предприема голяма военна експедиция по суша и по море към България. Когато корабите достигат варненското крайбрежие, неочаквано императорът заповядва флотът да се върне в Константинопол. България и Византия подписват договор за ненападение и в отношенията им настъпва привидно затишие. През есента на същата година хан Телериг изпраща във византийската столица пратеничество за уточняване на мирния договор. Едновременно с това потегля дванадесетхилядна войска на запад към земите на славянското племе берзити. Те населяват земите около днешните градове Битоля, Прилеп и Велес и формално са под византийска власт. Според Теофан Изповедник целта на похода е берзитите да бъдат преселени в България. По-вероятно е хан Телериг да е търсил нови съюзници, защото заедно с войската заминава и група боили. Славяните в югозападната част на Балканите са крайно нестабилни поданици на Византия. Те често се бунтуват. Византийската власт тук се крепи само на гарнизоните в градовете. На практика славяните, които населяват огромни гористи пространства, не могат да бъдат контролирани. Това ги прави естествен съюзник на българската държава в честите войни с Византия. Инициативата на българския владетел да спечели нови съюзници сред славяните извън българските граници става известна в Константинопол. Византийският император изпраща осемдесетхилядна армия, за да прогони малобройната българска войска. Хронистите съобщават, че той научил за действията на българите от свои “тайни приятели”. Това е първото сведение за разузнавателни действия в нашата история. Константин V потегля към България, но в близост до Несебър се развихря морска буря и византийският флот се връща. През 777 г. хан Телериг бяга от България и търси политическо убежище в Константинопол. Причините за това бягство не са известни. Може той да е разбрал, че държавата му е слаба поради политически двойствения й характер. Може би се е опитал да се опре на славянските вождове, но в действителност е бил в пълна зависимост от своите боили. Император Лъв IV посреща видния политически емигрант по достойнство. В Константинопол Телериг приема християнството и се жени за братовчедка на императрицата. На мястото на хан Телериг боилите издигат Кардам (777-803 г.) Първите десетина години от неговото управление преминават в укрепване на вътрешнополитическия живот на страната. Обстановката на Балканите е благоприятна, защото византийците са заети на изток с арабите. В 780 г. на константинополския престол сяда синът на Лъв IV – Константин VI. Той е малолетен и съдбините на империята се поемат от майка му – императрица Ирина. Византия има сериозни проблеми със славяните, населяващи северните части на днешна Гърция, Елада и Пелопонес. Есента на 783 г. пълководецът Ставракий повежда голяма войска към Солун и оттам на юг до Коринт. Походът продължава до началото на следната 784 г. и неговата главна цел е да внуши респект сред местните славяни. Края на VІІІ в. те са преобладаващото население в тези земи, но тяхната племенна организация и несговорчивост не им позволяват да обединят усилията си срещу Византия, чиято власт е стабилна само в градовете между Драч и Одрин. Византийските хроники представят втория по големина град в империята Солун като остров в огромно славянско море. Империята хвърля всички възможни средства – от християнската проповед на кръста до силата на меча – за да подчини славяните и да ги направи свои данъкоплатци. Българските владетели в Плиска смятат тези славяни за свои съюзници в борбата с Византия. Те разчитат и на Куберовите българи, живеещи северно от Солун. Двубоят за надмощие в северните земи на днешна Гърция и съвременна Македония продължава с постоянна интензивност и в началото на ХІ в. Резултатите от него имат важна историческа перспектива. Поредната византийска военна демонстрация в Струмската област през 789 г. завършва катастрофално. Един български отряд се спуска по течението на р. Струма и напада византийския военен лагер. Загиват стратегът на Тракия Филит и голяма част от неговите войници. Две години по-късно при крепостта Проватон (дн. с. Пъръвади, Одринско) войските на хан Кардам обръщат в бягство войниците на император Константин VІ. България и Византия започват подготовка за решително сражение. На 20 юли 792 г. българи и византийци се срещат при крепостта Маркели. Войските на хан Кардам заемат околните височини. Константин VI атакува пръв, но без успех. Според Теофан византийското поражение е страшно. Освен войниците в битката загиват множество висши сановници и стратези. Българите взимат “обоза, пари, коне и императорската палатка с цялата нейна прислуга”. Император Константин VI е принуден да подпише договор, в който се задължава да плаща годишен данък на българите. Само няколко години по-късно – в 796 г., Константин VI се отмята от поетото задължение. Двете страни започват подготовка за нова война. Константин VI разполага войските си в крепостта Версиникия (дн. с. Маламирово, Ямболско), Хан Кардам заема околните височини. В продължение на 17 дни никой не рискува да нападне пръв. Накрая българи и византийци се оттеглят, без да се стигне до сражение. Вероятно поради проявената нерешителност хан Кардам губи престола, но може и да е починал в мир. След тази година името му не се споменава в хрониките. Хан Кардам отделя внимание на вътрешното укрепване на българската държава. Той оставя своята държава укрепнала политически. След неговото управление България е готова да посрещне предизвикателствата на новия IX в. В историята на Европа това е столетието, в което се формират повечето от съвременните държави на континента.
|
|
|
|
|
|
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. При какви обстоятелства е основано българското ханство в земите на Долния Дунав?
2. Какво носи на хан Тервел титлата кесар?
3. Очертайте границите на България при хан Тервел.
4. Прочетете приложените извори и разкажете за битката при Онгъла.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 526; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!