От Римска към Византийска империя
През III в. Римската империя изпаднала в тежка криза, породена както от вътрешни причини, които довели до политическа нестабилност и борба за власт (епоха на войнишките императори), така и от първите мащабни варварски нашествия. Особено много пострадали тракийските провинции, които станали арена на унищожителните нашествия на готите и други варварски племена. В 271г. император Аврелиан изоставил провинция Дакия. За да се намали срамът от позорното отстъпление, впоследствие с нейното име били кръстени територии на юг от Дунава. С реформите на императорите Диоклетиан и Константин Велики в края на III и началото на IV в. положението в империята временно било стабилизирано. Особено значителни били административните промени, в резултат на които броят на провинциите се увеличил и те били обединени в по-големи административни единици – диоцези и префектури. От двете Мизии (Горна и Долна) сега били създадени пет нови провинции, а от бившата провинция Тракия – четири. Новосъздадените провинции били причислени към два диоцеза: Дакия и Тракия. Първият бил включен в префектура Илирик, обхващаща земите в западната половина на Балканския полуостров, а вторият – в префектура Изток. Сред най-важните нововъведения на Константин Велики било преместването на столицата на империята от Рим в разположения на Босфора Бизантион (днес Истанбул), който бил наречен на негово име Константинополис („Константинов град“). Това имало важни последици за тракийските провинции, които попаднали в непосредствено съседство с новата столица, и довело както до временно стопанско оживление, така и до засилени мерки за отбраната им от нови варварски нашествия. В 313г. Константин издал указ, с който разрешил християнството като официална религия на територията на Римската империя. През IV в. то се наложило като господстваща религия на територията на Римската империя. Наред с монументалните крепостни съоръжения, предназначени да опазят градовете от зачестилите варварски нашествия, християнските базилики са най-внушителните архитектурни паметници на тази епоха. Много представителни постройки били украсявани с разкошни многоцветни подови мозайки. В градските некрополи пък се срещат украсени с живопис монументални засводени гробници. Варварските нашествия през III в. били само прелюдия към много по-мащабни събития през следващите векове. Придвижването на запад на хуните ги довело във втората половина на IV в. до Дунавската граница на Римската империя, а през първата половина на V в. те създали свое голямо царство в Централна Европа. Много племена и народи били въвлечени в миграцията на хуните като техни съюзници, други били принудени да се изселят от земите си под техния натиск. Огромни маси население били приведени в движение, известно като Велико преселение на народите. Под ударите на варварите през V в. рухнали западните провинции на Римската империя; източната половина обаче оцеляла в старите си граници чак до големите нашествия на славяни и араби през VII в. Източната Римска империя запазила политическата си самостоятелност и по-късно, макар и на значително по-ограничена територия. През Средновековието тя е известна като Византийска империя (по старото име на столицата Константинополис – Бизантион).
|
|
|
|
|
|
Раздел 2. Средновековие и Османски период.
СЛАВЯНИ И ПРАБЪЛГАРИ ДО СЪЗДАВАНЕТО
НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ
Славяни. Произход и прародина
Славяните принадлежат към индоевропейската езиково-етническа общност. По археологически данни в земите на днешните европейски държави техните най-ранни селища се откриват в Полша, Беларус, Украйна и европейската част на Русия. Най-старото писмено сведение принадлежи на “бащата на историята” Херодот – VІ в. пр.н.е., който говори за неври, будини и венеди. По-късно римските автори Плиний Стари, Тацит, Птоломей съобщават за тях заедно с други племена, обитаващи земите на север от Римската империя. През ІІ-ІV в. окончателно се оформят основните славянски племенни групи: източна – анти, западна – венеди, и южна – славини. През V в. Придвижването на големи маси хора от вътрешността на Азия към Централна Европа, известно като Велико преселение на народите, раздвижва и славянските племена. След смъртта на хунския вожд Атила в 453г. славяните се придвижват на юг и стават непосредствени съседи на Източната римска империя – Византия. Това дава възможност на готския историк Йордан и византийския автор Прокопий Кесарийски да запишат първите по-подробни сведения за тях.
|
|
|
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 347; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!