БАЛКАНСКИЯТ ПОЛУОСТРОВ В ГРАНИЦИТЕ НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ
Завладяване на Балканския полуостров от римляните.
В началото на IIв. пр.Хр. Балканският полуостров станал обект на военната експанзия на Римската република, която след победата си над Картаген се наложила като основна политическа сила в Средиземноморието. В поредица от военни конфликти римляните разгромили Македонското царство и го превърнали в своя провинция (148г. пр.Хр.). Под римска власт попаднали също Елада и Илирия. В 133г. пр.Хр. били присъединени западните части на Мала Азия (провинция Азия), а в 74г. пр.Хр. римляните разширили своите източни владения със земите на малоазийските тракийци (провинция Витиния).Още със завладяването на Македония римляните сложили ръка и върху егейското крайбрежие на Тракия, покрай което минавал стратегическият военен път за Азия – Виа Егнация. Те обаче не бързали да завладяват вътрешността на страната, поддържайки
Сцени от завоевателните войни Одриското царство като свой верен съюзник срещу по-враждебно наст-
на император Траян: детайл от релефите роените други тракийски племена. Така, след като победили бесите, рим-
на Траяновата колона в Рим ляните предали в ръцете на одрисите прочутото светилище на Дионис в
Родопите; това предизвикало голямо въстание на планинците, начело на което застанал жрецът Вологез. Окончателното завладяване на Тракия станало в епохата на Римската империя. Земите край Дунава били покорени след голям поход на римския пълководец Марк Лициний Крас в 29 – 27г. пр.Хр., в началото на самостоятелното управление на първия римски император Октавиан Август. В севернотракийските земи първоначално бил създаден военен окръг (префектура) под командването на управителя на провинция Македония, който обхващал само една сравнително тясна ивица покрай южния бряг на р. Дунав. Земите на гетите на изток от река Янтра чак до Черноморското крайбрежие и устието на река Дунав били предадени на съюзното Одриско царство.
|
|
|
Тракийските провинции на Римската империя
Вероятно в 15г. сл.Хр. завладените крайдунавски земи били официално оформени в римска провинция, която получила името Мизия. Нейният пръв управител Гай Попей Сабин според римския историк Тацит останал на поста си цели 24 години. Заради държавната граница и разположените край нея легиони новата провинция била подчинена директно на римските императори, а като официален език в нея се наложил латинският. През Iв. в Мизия били преселени от отвъддунавските области общо над 150 000 души „с царете и първенците“, вероятно от севернотракийските племена. Мярката, изглежда, била насочена към демографско и стопанско укрепване на новата провинция. Одриското царство просъществувало до 45г. сл. Хр., когато император Клавдий го анексирал и създал от територията му римската провинция Тракия; старата одриска аристокрация обаче запазила и под римска власт своето привилегировано положение. Крайдунавските райони между река Янтра и Черно море с цяла Добруджа били прехвърлени тогава към провинция Мизия, макар и значителна част от земите на север от Хемус да останали до края на ІІ век в състава на провинция Тракия. За сметка на отнетите крайдунавски земи към провинция Тракия било придадено Егейското крайбрежие на изток от река Места с островите Тасос и Самотраки, но без Тракийския Херсонес (днес Галиполски полуостров), който бил превърнат в императорско владение. Тракия била от създаването си императорска провинция, управлявана през Ів. от прокуратори, а от времето на император Траян – от императорски легати. Официален език в провинцията бил старогръцкият.
|
|
|
Придаването към Мизия в 45г. на отнетите от Одриското царство крайдунавски земи до Черноморското крайбрежие направило провинцията твърде голяма и в 86г., вероятно във връзка със започналите по това време войни с отвъддунавските дакийци, император Домициан я разделил на две
|
|
|
По-важни градове в тракийските провинции части – Горна и Долна. Провинция Горна Мизия обхващала по-голямата част от днешна Сърбия с Косово и района около Скопие, както и северозападния ъгъл на днешна България с градовете Бонония (Видин) и Рациария (при село Арчар). Границата между Горна и Долна Мизия минавала по река Киаброс (Цибрица, източно от град Лом). Долна Мизия обхващала ивицата покрай южния бряг на Дунав от река Киаброс до Черно море. По протежение на дунавския бряг били разположени римски военни части, чиито гарнизонни лагери постепенно прераснали в градове. Обширни територии в днешна Северна България останали до IIв. в провинция Тракия. Независими от Римската империя били по това време само тракийските племена на север от р.Дунав – коневъдните гети в равнините и дакийците, които обитавали Карпатските планини и заобиколената от тях област Трансилвания в днешна Румъния. Във втората половина на І в. сл.Хр. дакийските племена се обединили в могъщо царство. Император Домициан водил неуспешни войни срещу техния владетел Декебал и се принудил да сключи позорен за Римската империя мирен договор, по силата на който на дакийския цар бил изплащан годишен данък. В първото десетилетие на ІІ в. император Траян водил нови тежки войни в Дакия, която в края на краищата била превърната в римска провинция. Траян увековечил победата си над дакийците сред монументални паметници; тя била отразена и в името на основания по това време град Никополис ад Иструм („град на победата при Дунав“). Римската провинция Дакия обхващала богатата на полезни изкопаеми Трансилвания и днешна Югозападна Румъния; по-голямата част от Влашкото поле и Източна Румъния (Молдова) оставали извън нейните граници. Скоро след основаването тя била разделена първоначално на две, а по-късно – на три части, макар и да запазила общо провинциално събрание.
|
|
|
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 687; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!