ИСТОРИЯ И КУЛТУРА НА ДРЕВНА ТРАКИЯ
Древна Тракия
Историята на българските земи през І хилядолетие пр.Хр. е свързана с разцвета на оформилата се през бронзовата епоха тракийска народност. Територията на древна Тракия обхващала земите между Карпатските планини (в днешна Румъния) на север и Егейско (Бяло) море на юг. В древността тракийците били смятани за един от най-многолюдните народи в света. Били прочути като храбри бойци. Страната им се славела с плодородието си и с безбройните си стада. Тракийците отглеждали и много коне. Обичали да пият вино, да празнуват и да се веселят, обличали се с шарени дрехи, носели много накити и дори татуирали кожата си. В древността Тракия била смятана за родина на бога на виното и веселието Дионис. Древните предания са запазили и спомена за любовта на тракийците към музиката, персонифицирана в образа на митичния певец и музикант Орфей. Сред най-добре познатите на античната традиция природни забележител-
Тракийски шлем ности в Тракия са големите планини Хемус (Стара планина) и Родопа. През северна Тракия минава долното течение на голямата река Истрос (Дунав), от многобройните притоци на Истрос в тракийските земи най-известен бил Оскиос (Искър). Планините на Южна Тракия са прорязани от плодородните долини на реките Стримон (Струма), Нестос (Места), Хеброс (Марица) и Тонзос (Тунджа).
Тракия и Елада
Историческото развитие на древна Тракия било силно и благотворно повлияно от близкото съседство с древна Гърция (Елада) и нейната морска цивилизация. През втората четвърт на І хил. пр.Хр. по тракийските брегове на Егейско море, Пропонтида (Мраморно море) и Евксинския порт (Черно море) възникнали многобройни елински колонии. Най-значителни от егейските колонии били Енос (при устието на Марица), Маронея, Абдера (при устието на Места) и Амфиполис (близо до устието на Струма), както и островните колонии Тасос и Самотраки. На северния бряг на Мраморно море се намирал Перинт, на Босфора – Бизантион (днешният Истанбул). По тракийския бряг на Черно море били разположени Аполония (днес Созопол), Месeмбрия (Несебър), Одесос (Варна), Дионисополис (Балчик), а на добруджанския бряг на днешна Румъния Калатис, Томи и Истрия. Колониите били търговски пристанища, през които преминавала все по-интензивната и взаимноизгодна търговия между тракийските земи и древна Елада. От началото на V в. пр.Хр. водеща роля в тази търговия играела Атина. Понякога тракийците упражнявали политически натиск върху колониите, принуждавайки ги да им плащат данъци или плячкосвали територията им с внезапни нападения. Но най-често взаимната икономическа полза предопределяла толерантно отношение и повечето колонии с времето се превърнали в богати и цветущи градове. Благодарение на продължилите векове постоянни контакти и културен обмен между елини и тракийци, в древногръцката литературна традиция са запазени разнообразни сведения за древна Тракия и нейните обитатели. До известна степен тези сведения компенсират липсата на домашни, тракийски писмени извори. Заедно с проучваните от археолозите материални паметници на тракийската древност те дават възможност да се възкреси, макар и не винаги с достатъчна сигурност и подробни детайли, историята на тракийските земи в древността.
|
|
|
|
|
|
Тракийските племена
Древна Тракия била обитавана от многобройни племена, големи и малки, които често воювали помежду си. Племенната действителност била нестабилна и се променяла с времето. Поради непълните и често не особено прецизни и достоверни данни в достигналите до нас извори тя не може да бъде възстановена с всички подробности за нито една историческа епоха.
За планинското население на Родопите например са известни различни имена, сред които най-често срещано е това на бесите. На висок връх в земите на бесите се намирало прочуто в древността светилище на бог Дионис.
|
|
|
Планинците били храбри и свободолюбиви, воювали въоръжени с мечове и успешно отстоявали своята независимост. Южните склонове на Родопите и крайбрежието на Егейско море обитавали племената сапеи, бистони и кикони. В района на горното течение на река Стримон (Струма), около днешния град Перник илиза-
падно от него, е била територията на агрианите. В Кюстендилско се разполагат дентелетите, в района на Благоевград – медите, около Петрич и Сандански – синтите. Много имена на тракийски племена се споменават за района около долното течение на Стримон, в близост до Егейското крайбрежие; сред тях по-важна роля са играли едоните, бисалтите и одомантите. В Югоизточна Тракия, в района на
Странджа Херодот поставя племенната група на тините; по-късно в този район се налага името на астите. Северозападна Мала Азия пък била обитавана от витинците, които били родствени на европейските тини.
В земите на днешна Североизточна България господства името на гетите, едно голямо племенно обединение, което е обитавало и Добруджа чак до устието на Истрос, а е имало своите разклонения и на
север от реката. Гетите били коневъден народ; от техните съставни племена са ни известни имената на теризите и кробизите.В Северозападна България, западно от река Искър, се разполага територията на друго голямо племенно обединение – това на трибалите. Между териториите на гетите
|
|
|
Древна Тракия и трибалите, в Централна Северна България едва в епохата на римското проникване се налага името на мизийците. Най-важни от тракийските племена на север от Истрос били дакийците, които обитавали Южните Карпати.
Одриското царство
Първите държавни обединения се появили в тракийските земи още в края на II и началото на I хил. пр.Хр. Най-често те възниквали на базата на съществуващите племенни структури, като племенните предводители постепенно се превръщали в истински царе, предаващи своята власт по наследство. В митологическите сведения на античните извори за ранните периоди на тракийската древност се споменават имената на редица легендарни тракийски царе
като Орфей, Резос, Диомед, Ликург, Финей.
Най-значително по своите мащаби и историческа роля тракийско държавно обединение било Одриското царство. В края на VІ в. пр.Хр. покрай Черноморския бряг на Тракия преминал с огромна армия в неуспешния си поход против скитите персийският цар Дарий, ликвидирайки лесно опитите за съпротива на тракийските племена в крайбрежния район. От възникналия политически вакуум след оттеглянето на персийската армия успял да се възползва владетелят на одрисите Терес, който бързо разширил подвластната си територия от устието на Дунав до Мраморно море. Терес сключил мир с царя на скитите, комуто дал своя дъщеря за жена. Според едно несигурно сведение той живял до 92-годишна възраст. По-късно одриския престол последователно наследили синовете му Спарадок и Ситалк. Гръцкият историк Тукидид, съвременник на Ситалк и на неговия наследник, сина на Спарадок Севт, описва могъществото на Одриското царство, което заемало във втората половина на V в. пр.Хр. по-голямата част от тракийските земи, на запад чак до горното течение на р. Струма, в района на Егейското крайбрежие – до Абдера при устието на река Места, а на североизток – до делтата на река Дунав. Независими от одрисите оставали бесите в Родопите, трибалите в днешна Северозападна България, част от племената в Югозападна Тракия, както и тези отвъд р. Дунав и в Мала Азия. Своята относителна политическа независимост запазвали и гръцките колонии по тракийските крайбрежия на Егейско, Мраморно и Черно море, които се откупували от постоянния политически натиск на одриските царе с плащани под различна форма данъци.
Тукидид твърди, че през V в. пр.Хр. Одриското царство било най-богатата държава на Балканския полуостров. Той разказва също, че в 429г. пр.Хр. одриският цар Ситалк провел военна операция с огромна армия от 150 хиляди души, в която освен подвластните му тракийци участвали и присъединили се доброволно съюзници. След успешното управление на още един велик одриски цар – Котис І (383 – 360г. пр.Хр.), в средата на ІVв. пр.Хр. в Одриското царство избухнали династически борби и то се разпаднало на три части. В продължителни военни кампании те били разгромени поотделно от македонския цар Филип ІІ. Във времето на неговия син Александър Велики (336 – 323г. пр.Хр.) покорените от Филип тракийски земи били управлявани от специално назначаван от македонския цар стратег на Тракия. След смъртта на Александър управител на тракийските територии станал един от приближените му македонски аристократи – Лизимах. В 305г. пр.Хр. Лизимах се провъзгласил за цар; той си изградил нов столичен град на шийката на Тракийския Херсонес (днес Галиполски полуостров) и го нарекъл Лизимахия. Лизимах владеел трайно тракийските крайбрежие и контролирал гръцките градове и стратегически важните крайбрежни пътища; във вътрешността на страната обаче съществували ред независими тракийски държави, сред чиито владетели особено могъщи били царят на одрисите Севт ІІІ и царят на гетите Дромихет. Последният дори успял по време на една военна кампания да плени Лизимах с цялата му армия, но после благосклонно го освободил. В началото на ІІІв. пр.Хр. Тракия станала арена на разорително нашествие на келтски племена, които плячкосали по-голямата част на Балканския полуостров, а част от тях се прехвърлила и в Мала Азия. В продължение на няколко десетилетия след това в Югоизточна Тракия съществувало неголямо, но политически активно келтско царство. Районът на Егейското крайбрежие пък бил през целия ІІІ и в началото на ІІ в. пр.Хр. арена на междуособни борби на могъщите елинистически владетели. Във вътрешността продължавали да съществуват независими тракийски държави, най-значително сред които си оставало Одриското царство.
Културата на Древна Тракия
Тракийската култура е оставила следи и в сведенията на античните гръцки и римски автори, и в многобройни археологически паметници и находки. Сред най-добре познатите е изяви са погребалните обичаи. Според някои писмени сведения тракийците оплаквали и жалели мъртвите; според други ги изпращали с радост и веселие поради вярата, че ги очаквал щастлив задгробен живот. По време на погребенията принасяли в жертва животни, с които след това се угощавали, пиели много вино и устройвали различни игри и състезания. Самото погребение извършвали или чрез изгаряне на тялото на клада, или чрез полагането му в земята или в специално изградена гробница. Обичайна практика било насипването на надгробни могили. Заедно с покойника в гроба били поставяни личните му вещи и погребални дарове – съдове с храна и напитки и различни предмети, предназначени да му служат в отвъдния живот. В тракийските погребения се срещат накити и принадлежности към облеклото, защитно и нападателно въоръжение, съдове от керамика и метал, мебели, конска амуниция и дори (макар и рядко) цели колесници. Засвидетелствани са също съпътстващи погребения на принесени в жертва коне и кучета, а в някои случаи и на жени, погребани заедно с мъжете си. Този жесток обичай е отразен и в античната писмена традиция.
Социалното разслоение на тракийското общество намира пряко отражение в проучените по археологически път погребения. Сред тях се открояват монументалните гробници, предназначени да приютят останките на представители на богатата тракийска аристокрация. Още в началото на 1 хилядолетие пр.Хр. в Тракия се появяват гробници, издълбани в скалите или изградени от големи, грубо одялани каменни блокове. През 5 – 3в. пр.Хр. са строени представителни гробници от камък или тухли с изящна архитектура, покрити с големи надгробни могили. Стените на някои гробници са украсени с релефи или многоцветна живопис. Със своите великолепни стенописи е прочута Казанлъшката гробница. Погребалният инвентар на почти всички тракийски гробници е бил разграбен от търсачи на съкровища вероятно още в древността, а за съжаление нелегалното разкопаване на тракийските могили от безсъвестни иманяри продължава и в наши дни. Скъпите гробни дарове в някои запазени аристократически погребения, датирани между 5 и 3в. пр.Хр., дават представа за разкоша и богатствата на тракийската върхушка в тази епоха. Освен като инвентар на неограбени погребения на знатни тракийци, много древни съкровища от същата епоха са намерени заровени в земята, било защото са били укрити по време на опасност и не са били прибрани после от своите
Тракийски конник – стенопис притежатели, било защото са били нарочно заровени и изоставени като част от
от пред-дверието на неясни за нас религиозни ритуали. Такъв характер има например прочутото
Казанлъшката гробница Панагюрско съкровище, което се състои от девет великолепни златни съда с
особена форма и богата украса и представлява част от царски сервиз за пиене на вино.
Няколко други тракийски съкровища съдържат прекрасни сребърни съдове и накити. През V и ІVв. пр.Хр. на различни места във вътрешността на Тракия възникнали по-крупни селища, които постепенно също добивали градски облик. Някои от тях били свързани с царски резиденции, други имали предимно търговски функции. Завладявайки Южна Тракия в 340 г. пр.Хр., македонският цар Филип ІІ превърнал някои от съществуващите от по-рано големи селища в укрепени градове; такива са Филипополис („градът на Филип“) на река Хеброс (Марица) и Кабиле на река Тонзос (Тунджа). Като тракийски царски град е възникнал в края на ІVв. пр.Хр. и Севтополис, чиито останки са проучени при изграждането на язовир „Копринка“ край Казанлък. Той носи името на одриския цар Севт ІІІ, съвременник на Александър Велики и неговите приемници. Още един укрепен царски град от същата епоха се проучва в земите на гетите, край с. Свещари в района на град Исперих. Разположеният наблизо голям могилен некропол, в който е проучена Свещарската гробница, показва, че гетският град край Свещари (чието име не ни е звестно със сигурност) е бил обитаван от силна и богата местна династия – възможно е това да е била столицата на гетския цар Дромихет. В един намерен в развалините на Севтополис надпис се споменават градски храмове и олтари. Но важните светилища в древна Тракия са били разположени извън селищата, в характерна природна среда – на планински върхове, край извори, в пещери и пр. Прочуто било светилището на Дионис в Родопите, което според Херодот се намирало на най-високия връх на планината.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Какво знаете за тракийските племена, обитавали някога вашия край на България? Какви свързани с тракийците археологически находки са намерени в района? Напишете кратко есе за историята на вашия край в древността.
2. Какви са били взаимоотношенията между древна Тракия и древна Елада?
3. Защо най-представителните паметници на тракийската древност са свързани с аристокрацията?
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 526; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!