Социално-икономическо развитие и култура на прабългарите
Битът, общественото устройство и религията на българските племена са в пряка зависимост от начина им на живот. В периода докъм VІ в. те водят номадски начин на живот, като се придвижват заедно със стадата, които се нуждаят от постоянна паша. През втората половина на VІ в. и първата половина на VІІ в., когато влизат в пряк досег с Източната Римска империя – Византия, част от тях вече водят отседнал начин на живот. Основен поминък на прабългарите е скотовъдството, но се занимават и с лов и риболов. В своите местоживелища на север от Кавказ развиват занаяти, които са свързани с техния бит и начин на живот: грънчарство, ковачество, обработка на кожи и златарство. Те разполагат своите селища най-често покрай реки. Едно такова селище (аул) се обитава от 20-30 семейства. След като отсядат и броят на семействата в селищата нараства, те започват да ги укрепват със земен вал и ограда от заострени колове. Всяко семейство живее в куполообразна юрта, направена от кожа върху дървен скелет. Прабългарската войска се състои от всички годни да носят оръжие мъже. Тя е само конна и се разделя на лява и дясна страна, съобразно това къде живеят родовете спрямо аула на хана. Основните им оръжия са пригодени за употреба от седлото на коня: двойно извит лък, извит дъгообразно меч, къси копия и ножове.
Прабългарската религия се характеризира с подчертан синкретизъм. Подобно на другите тюркски народи прабългарите почитат един върховен бог, богът небе – Тангра. Ханът е и първожрец на Тангра. Своите погребения те извършват чрез трупополагане в посока север–юг. В гроба поставят личните вещи и оръжието на починалия. Прабългарите, както всички тюркски народи, имат лунен календар, състоящ се от цикъл от 12 години, всяка от които носи името на почитано животно: І – сомор (мишка), ІІ – шегор (вол), ІІІ – вер, бер (тигър), ІV – дванш (заек), V – неизвестно (вероятно дракон), VІ – дилом (змия), VІІ – мор [им] (кон), VІІІ – текуч (овен), ІХ – неизвестно (вероятно маймуна), Х – тох (кокошка), ХІ – етх (куче), ХІІ – дохс (свиня). Календарът най-вероятно е заимстван от високоразвитата в древността китайска култура.
|
|
|
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Какви са етапите на заселване на славяните на Балканския полуостров?
2. Как е организирано прабългарското общество до заселването на Аспаруховите българи в Долния Дунав?
3.Сравнете обществено-икономическото развитие на славяните и прабългарите до 1680 г.
4. Сравнете религията на славяни и прабългари.
СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА (VІІ-VІІІ В.)
Битката при Онгъла и нейните последици
Византийските хронисти Теофан Изповедник и патриарх Никифор съобщават, че скоро след като се заселват в Онгъла, Аспаруховите българи започват да нападат византийските земи в днешна Добруджа. През 678 г. те стигат с конницата си до Цариград, възползвайки се от арабската обсада на града. През 680 г. император Константин IV оставя всички важни дела в столицата, прехвърля войскови части от Мала Азия и потегля към устието на р. Дунав. По това време в Константинопол тече Шестият вселенски събор, на който трябва да се решават важни за Империята въпроси. През лятото на същата година предварително изпратеният в устието на р. Дунав флот прехвърля византийските войски северно от реката. Те се разполагат на лагер срещу добре укрепения стан на Аспарух. В продължение на няколко дни никой не се решава да атакува пръв. После императорът, който страда от подагра, решава да замине в Несебър на лечение. При отпътуването си той заповядва на стратезите си да подмамят прабългарите от техния лагер и да ги разгромят. След неговото заминаване сред войската тръгва слух, че императорът бяга. Това деморализира войниците и те започват самоволно да се изтеглят. Аспарух излиза от укреплението и започва да преследва безредно отстъпващите византийци. Българите преминават р. Дунав и през есента заемат територията от Шуменските възвишения на запад до Черно море на изток. На север Стара планина става естествена граница. Вероятно тогава Аспарух урежда отношенията си със славяните в Мизия. Според византийските хронисти той сключва съюз с тях, като седемте племена поемат защитата на север и северозапад срещу аварите, а северите – Източна Стара планина – срещу Византия. През есента на 680 г. аспаруховата конница нахлува в Тракия и стига до дн. Варна. На следната 681 г. император Константин IV е принуден да сключи мир – в края на м. юли или началото на м. август – със задължението да плаща ежегоден данък. Това е своеобразен откуп, срeщу който Аспарух се задължава да не напада византийски територии. Събитията в Балканския североизток от 680-681 г. са записани в хрониките на съвременниците в различни части на Европа. Една от най-популярните е тази на монаха Зигеберт от земите на днешна Белгия. Създаденото от Аспарух Българско ханство на Долния Дунав е исторически засвидетелствано продължение на Кубратова България. То следва идеята за българска държавност, която хановете от рода Дуло носят и утвърждават на Балканите. През следващите двадесет години до управлението на неговия приемник хан Тервел византийските извори не съобщават нищо за българите. Предполага се, че основателят на българската държава в долното течение на р. Дунав загива в сражение с хазарите на североизток. Двадесет години мир са твърде дълъг период за онези времена. По всичко личи, че хан Аспарух посвещава тези години на вътрешното укрепване на новия съюз. Той знае, че неговите съюзници славяните го превъзхождат числено. Самата Византия не успява да се справи с тях. На север и северозапад са аварите, а на североизток – хазарите, от които наскоро е избягал. Първият български владетел притежава достатъчно държавническа мъдрост. От него започва днешна България.
|
|
|
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 355; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!