Разцвет на българската средновековна култура
Управлението на цар Иван Александър бележи един от върховете на българската средновековна култура. Той отделя голямо внимание на делата на църквата и всячески се стреми да подпомага нейното материалното състояние. Той е инициатор и покровител на строителството на Драгалевския манастир “Св. Богородица” в подножието на Витоша и Килифаревския манастир близо до Търново. Ярки свидетелства за тази негова грижа са издадените царски дарствени грамоти за български манастири “Св. Никола” в Емона от 1354 г. и за манастира “Св. Богородица Елеуса” в Месемврия, която няма дата.
Под прякото наблюдение на цар Иван Александър в престолния град са организирани два антиеретични събора. Първият е свикан най-вероятно в 1350 г. На него присъстват всички висши духовници на царството и е председателстван от патриарх Теодосий Търновски. Съборът разобличава възгледите на богомилите и налага тежки наказания на тези от тях, които не се отричат от своите вярвания. По-късно на преследвания са подложени последователите на една нова ерес – адамитите, които проповядват връщане към изначалното равенство преди грехопадението на първите хора, поради което ходят съвършено голи по подобие на библейския Адам. В 1360 г. в Търново е проведен втори антиеретичен събор. Той също е ръководен от патриарха в присъствието на царя. Съборът е насочен срещу привържениците на византийския философ Варлаам, който е главният противник на учението на исихастите. Варлаамитите, както се наричат привържениците на Варлаам, са осъдени на отлъчване от църквата и изгонени от пределите на България. Съборът осъжда на смърт и жидовстващите последователи и разпространители на юдаизма. Един от техните водачи е убит с камъни от разярената тълпа.
|
|
|
При управлението цар Иван Александър са изготвени няколко обемисти книги, изпъстрени с красиви миниатюри. По негова повеля в 1344-1345 г. от гръцки е преведена Манасиевата хроника, която обхваща събития от сътворението на света до 1081 г. Особено ценни са направените 19 добавки, касаещи българската история до Асеневци. Българската редакция на Манасиевата хроника е запазена в 5 преписа. Най-известният от тях се съхранява в библиотеката на Ватикана. Той има 206 пергаментни листове с 69 миниатюри, от които 21 са за българското минало. По поръка на царя през 1356 г. в Търново е направено известното Лондонско четвероевангелие. То е написано от монаха Симеон и се състои от 286 пергаментни листове, богато илюстрирани с 366 миниатюри, на някои от които са изобразени царят и неговото семейство. От 1876 г. то се съхранява в Британския музей в Лондон.
Феодални отношения иселскостопански работи. Томичовият псалтир е третият широкоизвестен ръкопис от времето на Лондонското евангелие на царЙоанАлександър – ХIV в. цар Иван Александър. Той е направен около 1360 г. Текстът има 304 листове хартия със 109 миниатюри. Ръкописът се съхранява в Москва. Съвременните историци оценяват цар Иван Александър като нерешителен политик, който носи вина за силно ограничените възможности на Второто българско царство да се противопостави на започналата османска експанзия, но неговите съвременници го славословят като “превисокия цар, богоизбрания и боговенчания Иван Александър”.
|
|
|
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Как започват първите набези на турци на балканите?
2. Как възниква Видинското царство?
3. Прочетете приложените извори и разкажете за:
– цар Иван Александър;
– Момчил.
ЗАЛЕЗЪТ НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО
Разделена България
След цар Иван Александър на българския престол в Търново е синът му Иван Шишман (1371-1395). Отношенията му с Иван Срацимир, който е негов брат от първия брак на Иван Александър и владетел на Видин, не са добри. Различна е и външнополитическата им ориентация. Търновският цар поддържа по-тесни връзки със Сърбия, а видинският – предимно с влашките войводи. По същото време Добруджанското деспотство се развива напълно независимо от Търново.
|
|
|
През изтеклото десетилетие османците предприемат активни завоевателни действия към Балканите. През 60-те години на ХІV в. смесеният свят на Мала Азия, организиран от османците, нахлува в Европа под зеленото знаме на пророка Мохамед. Днес точната хронология на техните завоевания в Тракия е трудна за установяване. След неочакваната смърт на Орхан Мурад I (1362-1389) започва голяма кампания за овладяването на Тракия. През 1359-1361 г. Сюлейман, другият син на Орхан, овладява Димотика. Между 1366-1369 г. той превзема Адрианопол (Одрин), който става османска столица на Балканите.
През 60-те години на ХІV в. става ясно, че грабителските орди са станали завоеватели, които имат намерение да се установят задълго на Балканите. След превземането на Одрин османците нахлуват по три направления в българските предели: към Пловдив, към Ямбол и към Айтос. Тази османска кампания поставя началото на тридесетгодишната отчаяна защита на българските земи. Пред лицето на османската заплаха самостоятелните сръбски владетели деспот Йоан Углеша и крал Вълкашин обединяват усилията си, но те не успяват да организират останалите балкански владетели за общи действия. Войските им проникват в Източна Тракия и се насочват към Одрин. През нощта на 25 срещу 26 септември 1371 г. в битката при с. Черномен на р. Марица те търпят пълно поражение. Османците започват настъпление на широк фронт. През 70-те години завоюват Ихтиман и Самоков. Владетелят на Велбъждката област Константин Деян се признава за васал на султан Мурад I. Според народните предания от българските владетели северно от Стара планина единствено цар Иван Шишман се опитва да организира съпротива срещу нашественицте. В действителност той не взема страна в битката при Черномен, а веднага след нея е принуден да се изтегли изцяло на север от Стара планина и да се признава за васал на Мурад I. Договорът e скрепен с брака на сестра му Кера Тамара и турския султан. По същото време Иван Срацимир, който е женен за сестрата на влашкия войвода Матей Бесараб (1352-1364), остава безучастен наблюдател на събитията. Неговата неприязън към брат му Иван Шишман е толкова голяма, че се откъсва от Търновската патриаршия и през 1381 г. минава под върховенството на Константинополската.
|
|
|
Никакъв опит в подкрепа на търновския владетел не прави и Добротица, който явно държи страната на Иван Срацимир. Той се сближава с Византия и също минава под върховенството на Константинополската патриаршия. Жени дъщеря си за Михаил Палеолог, един от синовете на Йоан V Палеолог. Владението на добруджанския деспот укрепва. В израз на пораснало самочувствие той започва да сече свои монети. Добротица воюва с генуезците и се намесва на страната на венецианците срещу тях. Взема участие и в междуособиците на Трапезундската империя. Цялата му външна политика е откъсната от останалите български земи. Със сигурност се знае, че през 1386 г. той вече не е между живите.
В това време Византия е в период на пълен политически упадък. Опитите на Йоан V Палеолог да търси съюзници пропадат. Не му помага дори посещението в Рим, където се съгласява да приеме католицизма, за да получи помощ от Запада. Сключената уния с Римската църква обаче само влошава позициите му в самата Византия. През 1373 г. във Византия избухват междуособици. Срещу императора се вдига синът му Андроник. Османците успешно се възползват от тази поредна криза. Фактически от тази година империята вече е във васална зависимост от султан Мурад I. През 1379 г. междуособиците са прекратени, но Византия е крайно изтощена и фактически се разпада на четири части: в Константинопол управлява Йоан V Палеолог, а в Южна Тракия, Солун и Пелопонес – синовете му Андроник, Мануил и Теодор.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 665; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!