Разделяне на Българското царство
Докато траят събитията в Родопите, Стефан Душан напредва в Македония при мълчаливото одобрение на Иван Александър. Той превзема Воден, Костур и Лерин, а след това Мелник и Зъхна. На 25 септември 1345 г. Стефан Душан тържествено влиза в Сяр. На 16 април 1346 г. в Скопие той се провъзгласява за “василевс и автократор на Сърбия и Рашка”. На тържествената церемония присъства търновският патриарх Симеон, а според някои съвременни изследователи – и самият търновски цар Иван-Александър. Така с българска помощ се ражда Кралство Сърбия. В 1346 г. императрица Ана Савойска се обръща с писмо за помощ към отцепилия се в Добруджа български болярин Балик и неговите братя Тодор и Добротица. Тяхното владение е с център крепостта Карвуна (Каварна) и вероятно е наследствено по линия на Тертеровци. Тодор и Добротица заминават за Константинопол с отряд от хиляда войници. Добротица е почетен с титлата деспот и му е поверена войска срещу Кантакузин. Въпреки че се проваля като военачалник, той е назначен за управител на черноморския град Мидия, а брат му Тодор се завръща в Карвуна. През февруари 1347 г. Йоан Кантакузин влиза в Константинопол. На 21 май властта фактически минава в неговите ръце, след като омъжва дъщеря си Елена за младия император Йоан V Палеолог. Есента на същата година в Търново цар Иван Александър се разделя със съпругата си Теодора, от която има двама синове: Михаил Асен и Иван Срацимир. От този брак е и Кера Тамара, която по-късно се омъжва за турския султан Мурад І (1359-1389). На следната 1348 г. царят се жени повторно, този път за еврейката Сара, която се покръства под името Теодора. От този брак се раждат Иван Шишман и Иван Асен, който умира около 1344-1345 г. По това време и тримата живи братя носят царски титли. Между 1352 и 1355 г. умира първородният царски син Михаил Асен. Година-две след това Иван-Александър отделя Видинската област и я дава на във владение на Иван-Срацимир.
|
|
|
Балканското неразбирателство и неговите последствия
Враждебните отношения между съседните балкански държави се развиват при все по-силно нарастващата османска заплаха. Канени като съюзници, османците плячкосват и отвличат в Мала Азия пленници, които продават като роби. Хрониката на техните първи грабителски походи е трудна за възстановяване, но е ясно, че те са свързани с действията на Йоан Кантакузин в борбата му за престола на византийските василевси. Веднъж научили пътя към Европа, усетили слабостта на местните владетели и вкуса на богата плячка, те започват системно да нахлуват в Тракия. Това прави и Сюлейман, син на Орхан (1324-1362) в 1347 г., когато по поръка на Кантакузин превзема южните черноморски градове без Созопол. Три години по-късно, през лятото на 1350 г., по своя инициатива Сюлейман пресича р. Марица и плячкосва българските земи в Тракия.
|
|
|
Едва сега Йоан Кантакузин разбира каква е цената на властта в Константинопол. През 1351 г. той се обръща към българския владетел Иван Александър с молба за пари за строеж на кораби, които да използват срещу османците. Отначало българският цар се съгласява, но под влияние на сръбския крал Стефан Душан отказва. Това негово историческо решение остава записано след десетилетия в известната българска Анонимна хроника от ХV в. Само година по-късно Сюлейман овладява крепостта Цимпе на европейския бряг на Дарданелите на полуостров Галиполи. След разрушителното земетресение от 1-2 март 1353 г. той превзема и крепостта Галиполи и я превръща в постоянна база за своите нападения на Балканите. Така започва колонизацията на османските турци на Балканите. През декември 1354 г. Йоан Кантакузин е принуден да абдикира от властта. Следва нов българо-византийски мирен договор, скрепен с брака на дъщерята на цар Иван Александър от втория му брак Кера Мария и Андроник ІV, син на Йоан V Палеолог. Между двете страни настъпва период на мир. Но не и за останалата част от Балканите. През декември 1355 г. умира Стефан Душан и в Сърбия избухват междуособици. В началото между Урош V и брата на Стефан Урош – Симеон Урош (Синиша). По-късно в тях се намесва крал Вълкашин. Сърбия отслабва и започва да се разпада. В това време османските турци овладяват Димотика към 1359-1361 г., а към 1366-1369 г. Одрин, който превръщат в своя столица. Оттук те започват целенасочена експанзия в три посоки: на юг – към устието на р. Марица, на североизток – към Айтос, и на северозапад – към Пловдив. В 1364 г. избухва последната българо-византийска война. Император Йоан V Палеолог изненадващо превзема Анхиало и обсажда Месемврия. На свой ред, следвайки модела на Йоан Кантакузин, цар Иван Александър вика османците на помощ и това решава войната в полза на българите. Мирът между България и Византия е възстановен. Не минава и година, и унгарците начело с крал Лайош І (1342-1382) нахлуват от северозапад. Унгарските крале още от началото на ХІІІ в. се титулуват “крале на българите”. Малко преди похода крал Лайош иска от Иван-Срацимир да се признае за негов васал, но получава отрицателен отговор. На 1 май 1365 г. унгарските войски потеглят към Видин, а на 2 юни превземат града. Цар Иван-Срацимир и семейството му са затворени като пленници в крепостта Хумник (Босилево, Хърватия). С помощта на францискански монаси унгарците започват да “обръщат” българите в римокатолическа вяра. Това насилие се превръща в лична драма за около 200 000 българи, т.е. за около една трета от населението на Видинското царство. Докато траят тези събития, император Йоан V Палеолог заминава за Буда, за да търси помощ срещу османските турци. В края на лятото, на връщане от унгарската столица, той е задържан във Видин. Вероятно поради намесата на престолонаследника Андроник ІV Палеолог цар Иван Александър не разрешава на византийския император да пресече българските земи на път към Константинопол. По същото време граф Амадей VІ Савойски потегля от Венеция, за да воюва с турците. През септември той освобождава Галиполи и по молба на императрица Ана Савойска на 4 октомври 1366 г. потегля със своите 14 галери към Българското Черноморско крайбрежие, за да накаже българите. Амадей Савойски превзема Ахтопол, Созопол, Скифида, Анхиало и Месемврия и на 25 октомври обсажда Варна.
|
|
|
|
|
|
Докато трае обсадата, графът започва преговори с цар Иван Александър и деспот Добротица и превзема още две крепости – Емона и Козяк. През декември Андроник ІV Палеолог е освободен и след като престоява в Калиакра и Месемврия, в средата на месец март 1367 г. се прибира в Константинопол. В резултат на сложно водените преговори Андроник ІV Палеолог трябва да получи Анхиало, Несебър и Варна, като поема ангажимента да посредничи между българския цар и влашкия войвода Владислав Влайку. Той трябва да убеди влашкия войвода срещу 180 000 флорина, платени от българския цар, да освободи Видин от унгарците. Под натиска на деспот Добротица и влашкия войвода Владислав Влайку, подпомогнати от местното българско население, през есента на 1369 г. унгарският крал отстъпва, връща града и освобождава Иван Срацимир. Византия взима Месемврия и Ахтопол, а Добротица – Варна, Емона и Козяк. На 17 януари 1371 г. цар Иван Александър умира. Но още приживе в средата на ХІV в. българските земи са разделени на Търновско царство, Видинско царство и Добруджанско деспотство. На запад в Кюстендилската област и в Македония всички български селища отдавна се владеят от независими или полузависими местни войводи, които лавират между Византия и Сърбия, въпреки че са населени с българи. Може би един от най-красноречивите примери е приписката на неизвестен книжовник, който преписва на български език един паренесис през 1353 г. в манастира “Св. Архангел Михаил” (Лесновски манастир).
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 393; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!