БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРЕЗ ПЪРВИТЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ НА ХІV В
Стабилизиране на Българското царство
Във времето, когато вдовицата на цар Смилец и деспот Алдемир преговарят със сърбите, в татарската “Златна орда” се случват събития, важни за българската история. През есента на 1299 г. в битката на р. Терек хан Ногай е разбит и загива. Новият предводител на “Златната орда” се казва Токту. Синът на Ногай – Чака, съпругата му и нейният брат Тодор Светослав бягат в Търново. Според един несигурен извор, още докато е в “Златната орда”, Тодор Светослав се жени за Енкона Ефросина, дъщеря на богатия венециански търговец Панталеоне и кръщелница на Ефросина. Благодарение на придобитото богатство Тодор Светослав влиза в Търново, като подкупва търновските боляри. Смилецовата вдовица и нейният малолетен син Иван ІV Смилец трябва да бягат. В началото те търсят убежище при деспот Алдемир в Крън, а после в Константинопол. Войсил и Радослав, братята на Смилец, също бягат във Византия. Под натиска на хан Токту Тодор Светослав хвърля в затвора Чака. Тук в една нощ през 1300 г. Чака е удушен и обезглавен от еврейски палачи. Тодор Светослав изпраща главата му в торба със сол на хан Токту. В израз на благодарност татарският владетел връща на българското царство земите между устията на р. Дунав и долното течение на р. Днестър (дн. Бесарабия) с център крепостта Белград (Акерман, Маврокастро, Белгород Днестровски). Тодор Светослав получава българския престол през 1300 г. и управлява до 1322 г. Новият български владетел успява да укрепи позициите си. Той осъжда и хвърля от Лобната скала в Търново патриарх Йоаким ІІІ за неговата протатарска политика. Уредил отношенията си със “Златната орда”, цар Тодор Светослав съсредоточава цялото си внимание към Византия. Той знае, че в Константинопол и Солун има многобройна българска емиграция. С претенции към българския престол във византийската столица пребивават Михаил, син на цар Константин Тих Асен и Мария Палеолог; Иван Асен ІІІ, чиито права след смъртта му в 1302 г. преминават към сина му Михаил Асен; и синът на вдовицата на цар Смилец Иван ІV Смилец. Тодор Светослав има всички основания да очаква пряка византийска намеса във вътрешните работи на България.
|
|
|
В началото на 1301 г. Михаил, синът на цар Константин Тих, е изпратен с войска към Търново в отговор на молба на група боляри. До сражения не се стига и тази византийска мисия пропада. По същото време цар Тодор Светослав се споразумява с чичо си деспот Алдемир и Крънското деспотство минава под властта на Търново. И тъкмо навреме, защото през 1302 г. Радослав, брат на Смилец и провъзгласен за севастократор от Андроник ІІ Палеолог, потегля от Солун към България. Деспот Алдемир разбива византийската армия. Заловеният Радослав е ослепен и върнат обратно в Солун, а пленените тринадесет византийски архонти са изпратени в Търново. Цар Тодор Светослав ги разменя за баща си Георги І Тертер, който е пленник във Византия. След завръщането си Георги Тертер е изпратен да управлява укрепения град Червен. Смята се, че в края на живота си той се замонашва и умира в един от скалните манастири при с. Иваново, Русенско.
|
|
|
Войни с Византия и мир със Сърбия
В 1304 г. цар Тодор Светослав минава в настъпление. Възползвайки се от заетостта на Византия във войната със селджукските турци, той превзема редица крепости южно от Стара планина, като две от тях – Ямбол и Лардея (Карнобат), дава на деспот Алдемир. Българската войска заплашва Несебър, Поморие, Созопол, Агатопол (Ахтопол). Андроник ІІ Палеолог съсредоточава войските си при Виза (Баба Ески, Турция). В битката на р. Скифида (Факийска река) през юни или юли същата година българи разгромяват византийската войска, командвана от другия брат на цар Смилец – Войсил, и превземат Созопол. В отговор през месец август император Михаил ІХ Палеолог нахлува в Загора и стига до Сливен и Копсис. Той принуждава деспот Алдемир да се откъсне от Търново. През пролетта и лятото на 1305 г. цар Тодор Светослав си връща Крънското деспотство, Ямбол, Лардея и градовете по брега на Черно море до гр. Мидия. Деспот Алдемир търси спасение в Сърбия. Отношенията с Византия продължават да са обтегнати до 1307 г. Византийците се опитват да противодействат, като викат на помощ каталанските рицари на Роже дьо Фльор, но това не променя съществено съотношението на силите. Военните действия в земите на Тракия през последните две години водят до пълното им разоряване. Черноморските пристанища се държат от българския владетел и вносът на жито в ромейската столица е прекъснат. В Константинопол настъпва глад. Византия предлага мир, в който има три условия. 1. Тодор Светослав се жени за византийската принцеса Теодора Палеолог, дъщеря на съимператора Михаил ІХ Палеолог (1281-1320 г.), която тогава е на 12 години. 2. Българите изнасят жито с византийски кораби от черноморските пристанища за Константинопол и спасяват населението на града от гладна смърт. 3. Българското царство запазва владението на превзетите крепости. Цар Тодор Светослав поддържа добри отношения със Сърбия, чиято експанзия в Македония само наблюдава. След като урежда отношенията си с император Андроник ІІ Палеолог, крал Стефан Урош ІІ Милутин посещава Търново. Българският цар явно няма претенции към завладяното от сръбския крал. Той поддържа мирни отношения и с видинския владетел деспот Шишман и неговия син Михаил Шишман.
През есента на 1320 г. внезапно умира Михаил ІХ Палеолог. Неговата смърт бележи началото на тежка седемгодишна гражданска война във Византия. Андроник ІІІ, син на Михаил ІХ, започва война срещу дядо си Андроник ІІ. В началото на 1321 г. император Андроник ІІІ иска помощ от зет си цар Тодор Светослав. Царят изпраща в неговия лагер в Одрин само 300 тежко въоръжени войници, но скоро ги изтегля обратно. Малко по-късно българският владетел е повален от тежка болест и през месец август на следната 1322 г. умира.
На престола в Търново сяда неговият син Георги ІІ Тертер (1322-1323). Той се възползва от затрудненията на Византия и през август-септември с.г. нахлува в Тракия. Превзема Пловдив и изпраща войски, които разоряват Тракия до Одрин. При оттеглянето им обаче в едно нощно сражение българите са победени.
Пролетта на 1323 г. цар Георги ІІ Тертер неочаквано умира. Веднага изтормозеното от непрестанни сражения население на градовете Несебър, Сливен, Ахтопол, Созопол, Анхиало, Русокастро, Ктения, Лардея и Ямбол доброволно се присъединява към Византия. Император Андроник ІІІ лично им назначава управители. От настъпилото след смъртта на българския владетел объркване се възползва Войсил, който успява да си възвърне земите на Крънското деспотство без бой и признава васалната си зависимост от Андроник ІІІ. Императорът го титулува “деспот на Мизия” – “владетел на България”. Войсил участва във византийския поход срещу Пловдив, но градът се отбранява храбро близо четири месеца и обсадата е снета.
|
|
|
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 301; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!