Управление на Михаил ІІІ Шишман
Цар Георги ІІ Тертер не оставя наследници и търновските боляри единодушно избират за български цар видинския деспот Михаил ІІІ Шишман (1323-1330). Възползвайки се от гражданската война във Византия, Михаил Шишман си връща Копсис и Крън и опустошава тракийските земи до Димотика. Византия предлага мир, който през 1324 г. е скрепен с брака на царя със сестрата на император Андроник ІІІ – Теодора, съпруга преди години на Тодор Светослав. Между българи и ромеи настава мир. Три години по-късно, на 13 май 1327 г., на лична среща в Черномен Андроник ІІІ и Михаил ІІІ Шишман сключват нов договор. Андроник ІІІ се стреми към престола в Константинопол и мирът с българите му е много необходим. В замяна той поема задължението да не се противопоставя срещу евентуална българска офанзива в Македония. Няколко месеца след сключването на последния българо-византийски договор обстановката се променя. Андроник ІІІ прогонва привържениците на своя дядо в Македония и през януари 1328 г. превзема Солун. От своя страна Михаил Шишман решава, че е дошъл удобен момент да влезе в Константинопол, като се престори на съюзник на престарелия Андроник ІІ. Българският владетел съсредоточава войските си при Ямбол и изпраща един отряд на разузнаване към византийската столица. Андроник ІІІ научава за българското нахлуване и също се отправя в Тракия. Българите се оттеглят, което му дава възможност да влезе в Константинопол на 24 май 1328 г. и да заеме трона на византийските василевси. В следващата година време българските походи в Тракия се редуват с византийските. Накрая двете страни се убеждават в безсмислието на войната и през 1329 г. мирът между тях е възстановен. Михаил ІІІ Шишман започва подготовка за война със Сърбия за македонските земи. Неговите приготовления не остават тайна за сърбите и за крал Стефан Урош ІІІ Дечански, който също се готви за война. На 28 юли 1330 г. някъде между Велбъжд (Кюстендил) и Земен сърбите разбиват поголовно българите. В битката българският цар Михаил ІІІ Шишман е тежко ранен и умира. По-нататъшното настъпление на сърбите е спряно от деспот Белаур, брат на Михаил Шишман. Започват преговори, в резултат на които на българския престол в Търново е поставен племенникът на Стефан Дечански – Иван Стефан – син на Михаил Шишман от първия му брак. Цар Иван Стефан управлява твърде кратко – седем-осем месеца. В това време Андроник ІІІ превзема Анхиало, Несебър, Айтос, Русокастро и Ямбол, а сърбите – Велес и пет други крепости в тогавашна Западна Македония.
|
|
|
Срещу Иван Стефан и съпругата му Анна Неда назрява заговор и те бягат в Сърбия. На българския престол идва ловешкият деспот Иван Александър (1331-1371) – син на Кера (Кераца) Петрица – сестра на Михаил ІІІ Шишман. В българската столица Търново за десетилетия напред се установява мир.
|
|
|
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Как цар Тодор-Светослав стабилизира българската държава?
2. Има ли разлика в отношението на Търново към земите в Тракия и тези в Македония?
3. Прочетете приложените извори и разкажете за:
– съдбата на българските черноморски градове;
– “История” на Йоан Кантакузин.
БЪЛГАРИЯ ПРИ ЦАР ИВАН АЛЕКСАНДЪР
Управление на цар Иван Александър. Време на стабилизация и културен възход
През 1331 г. болярите избират за цар сестриния син на Михаил Шишман – ловешкия деспот Иван Александър (1331-1371). Новият цар е племенник по майчина линия на Михаил Шишман, правнук на Теодора-Анна, дъщеря на цар Иван Асен ІІ от последния му брак. Цар Иван Александър идва на власт в Търново в трудно време. Битката при Велбъжд е само едно от свидетелствата за нарастващата сила на Сърбия. От северозапад унгарците остават постоянна заплаха. На югоизток Византия е притисната от турците в Мала Азия, но остава твърде силна на Балканите. В южна и югозападна посока голяма част от българските земи се управлява от самостоятелни управители, които, за да запазят владението си върху тях, лавират между Византия, България и Сърбия. Скоро след като заема престола през 1331 г., цар Иван Александър нахлува в Тракия и освобождава заетите от ромеите
|
|
|
Ямбол, Ктения, Русокастро, Айтос и Анхиало. Под византийска власт остава само Месемврия. Император Андроник ІІІ също навлиза в Тракия и се установява на лагер при Русокастро. Тук на 18 юли 1331 г. с помощта на съюзници татари българският владетел разбива войската на Андроник ІІІ. Започват преговори за “дълбок” мир. Според условията на мира Михаил Асен, синът на Иван Асен, трябва да се ожени за дъщерята на Андроник ІІІ Палеолог Мария (Ирина). Сватбата е отложена, тъй като Михаил и Мария са твърде малки. Мирът е нужен на българския владетел, за да ликвидира бунта на вуйчо си – деспот Белаур, във Видин и да обърне поглед към Сърбия. Там в смъртна борба за власт се вплитат Стефан Урош ІІІ Дечански и синът му Стефан Душан. На 8 или 9 септември 1331 г. Стефан Душан е коронован за крал, а баща му е умъртвен на 11 ноември същата година, което го превръща в мъченик. В резултат на българо-сръбски преговори на 19 април 1332 г. Елена, сестрата на Иван-Александър, се омъжва за Стефан Душан. Сърбия не нарушава мира до края на Второто българско царство, но неговата видима цена е окончателната загуба на Македония. След 1332 г. самочувствието на цар Иван Александър нараства. През следващите десетина години той наблюдава от Търново проблемите на своите съседи, вероятно мислейки, че те никога няма да станат негови. Отрано провъзгласява своите синове Михаил Асен, Иван Срацимир и Иван Асен за съцаре. Самочувствието му най-силно личи от “похвалното слово”, включено в Софийския псалтир (“Песнивеца”) от 1337 г. През 1338 г. цар Иван Александър напомня на византийския
|
|
|
император за поетия сватбен ангажимент и през есента на същата или пролетта на 1339 г
Евангелист Йоан и Исус Христос. край Адрианопол е извършено тържественото бракосъчетание.
- заставка от Лондонското
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 616; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!