Четвероевангелие на цар Иван
Александър -1356
Гражданска война във Византия. Отношението на България и първите нападения на турци на Балканите
Началото на управлението на Иван Александър съвпада с възхода на османските турци. При Орхан (1324-1362), наследника на Осман, те бележат значителни военни успехи в Мала Азия. Бейликът на Орхан постепенно започва да се превръща в стегната, организирана на военни начала държава. Османците завладяват византийските крепости по източния бряг на Черно море: Бруса – в 1320 г., Никея – в 1331 г., и в 1337 г. пада Никомидия. Успоредно с Османския бейлик очевидно действа и този на Айдън, с център гр. Смирна. Негов основател е Мехмед. Владетелят им Умур бег строи флот и започва набези по островите в Егейско и Средиземно море. Той дебаркира на Балканите като съюзник на Йоан Кантакузин, управител на Адрианопол, регент на малолетния император Йоан V Палеолог и претендент за византийския престол. Император Андроник III не може да спре турската агресия, защото не разполага с достатъчно кораби. Турците на Умур грабят плячка и отвличат със себе си много пленници. Особено разорителни са техните нахлувания в Тракия през 1336, 1337 и 1341 г.
Византия видимо става по-слаба. Империята губи сили и средства в изтощителни граждански войни. След смъртта на Андроник ІІІ Палеолог в 1341 г. на византийския престол сяда деветгодишният Йоан V Палеолог (1341-1391). Назначено е регентство в състав: императрицата майка Ана Савойска, управителят на Константинопол Алексий Апокавк, видният сановник Йоан Кантакузин и патриарх Йоан ХІV Калекас. Скоро се оформят две враждуващи групировки, едната начело с Алексий Апокавк, а другата – с богатия земевладелец Йоан Кантакузин. Същата година в Константинопол пристига Шишман, син на цар Михаил ІІІ Шишман, който дотогава живее при татарите. Иван Александър извежда войските си до граничния по това време град Стилбно (Сливен) и изпраща пратеничество във византийската столица с ултимативно искане – да му предадат Шишман или ще отвори нова война на ромеите. Регентът Кантакузин отговаря, че няма да предаде Шишман, и заплашва, че ще изпрати в българските земи турците на неговия съюзник Умур бег. В крайна сметка двете страни възстановяват мира от 1331 г. Есента на 1341 г. конфликтът между регентите прераства в гражданска война. На 26 октомври 1341 г. Йоан Кантакузин се самопровъзгласява за “василевс” на ромеите. В отговор патриарх Йоан коронова деветгодишния Йоан V Палеолог (1341-1391) за император и обявява Алексий Апокавк за регент. Това дава начало на поредната гражданска война във Византия. Цар Иван Александър се намесва на страната на Апокавк. Той навлиза през Тракия към Димотика и се установява на лагер на десния бряг р. Марица. Войниците му се впускат да плячкосват околните земи. Тази тактика се оказва пагубна за българите. Част от войската е разбита и пленена от ромеите на Кантакузин, част – от аканджийските отряди на Умур бег. В такава обстановка цар Иван Александър предлага мир на Йоан Кантакузин, който е сключен с посредници поради тежката зима на 1341-1342 г. Мирът дава възможност на Йоан Кантакузин да потегли към Солун. Опитът му да превземе града е неуспешен и той търси помощта на сърбите. През месец юли 1342 г. претендентът за престола в Константинопол и Стефан Душан се срещат в Пауми, близо до Прищина (Косово). Те се споразумяват за взаимна помощ при условие всеки да задържи онова, което завоюва от верните на Апокавк градове. Опитът им обаче да превземат заедно Сяр пропада. През зимата на 1342-1343 г. обсадената от войски на Апокавк в Димотика Ирина, съпруга на Йоан Кантакузин, вика на помощ Иван Александър. Българският цар приближава Димотика, но не се намесва в сраженията. Той иска ромеите да му предадат града и успоредно с това се опитва да склони сръбския крал Стефан Душан да задържи Йоан Кантакузин. Тогава Ирина вика на помощ Умур бег, стария съюзник на Кантакузин. Българският владетел научава, че той дебаркира с 380 кораба, превозващи 29 000 войници, и се оттегля в Търново. През 1343-1344 г. Йоан Кантакузин успява да се наложи в Тесалия и овладява голяма част от Тракия с помощта на турския си съюзник. През пролетта на 1344 г. императрица Ана Савойска търси помощта на българския цар срещу Кантакузин. Тя на драго сърце му отстъпва Станимака, Цепина и още девет околни крепости в Родопите, може би имайки предвид, че във всеки момент те могат да бъдат превзети от Кантакузин. Иван Александър отговаря, че ще изпълни споразумението, но едва след като дружините на Умур бег се върнат Мала Азия.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Момчил
Междувременно обособеният като самостоятелен владетел в Родопите – Момчил, предлага своя отряд от четири хиляди души българи от района на Родопите на Кантакузин срещу част плячката в хода на гражданската война. Йоан Кантакузин, който остро се нуждае от войници, приема наемниците и назначава Момчил за управител на Меропа (Западните и Средните Родопи).
Самочувствието на Момчил нараства. Той се ориентира към регентството във византийската столица и нанася поражение на турците в пристанището Абдера на беломорски бряг. След това разбива войската на Йоан Кантакузин и превзема Ксанти. За да го привлече на своя страна, Ана Савойска му дава титлата деспот. На свой ред претендентът за престола в Константинопол Кантакузин му предлага титлата севастократор, но Момчил остава верен на императрицата.
|
|
|
През пролетта на следната 1345 г. Умур и Кантакузин грижливо се подготвят за война срещу непокорния българин. На 7 юли 1345 г. отрядът на Момчил е притиснат между градските стени на Перитерион и многократно превишаващите по брой дружини на Йоан Кантакузин и Умур бег. Жителите на града гледат от крепостните стени кървавото зрелище. Момчил слиза от коня и се бие наравно със своите хора. Но храбростта му не е достатъчна. Той загива с меч в ръка заедно с хилядите свои войници. Оцеляват около петдесетина души, които начело с братовчед му Райко се укриват в града. В българската столица Търново остават напълно безучастни. А в народната памет остава преданието за юначния Момчил, който храбро защитавал Родопите от турците.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 340; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!