ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УКРЕПВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА
Въстание на Асен и Петър
В 80-те години на XII в. вътрешното положение на Византия се характеризира с политическа нестабилност, породена от династически брожения, децентрализация на управлението, стопански упадък и засилване на социалните течения. Към тези неблагополучия се прибавят и военните неуспехи, които сполетяват Византия. През 1183 г. унгарци и сърби отнемат от нейната територия Белград и Средец, а две години по-късно норманите, предвождани от Гиом ІІ, завземат Драч. На 24 август 1185 г. те опустошават Солун и се насочват застрашително към Константинопол. Разграбването на Солун от норманите дава храна на различни слухове. Говори се, че св. Димитър е изоставил покровителството на Солун. Сега той щял да помага на българите в Търново. Според друга мълва, във връзка с освещаването на църквата “Св. Димитър”, в Търново по незнаен път пристигнала чудодейна икона с образа на светеца. Разпространението на тези слухове разпалва въображението на жителите на Търново и неговите околности. Вътрешните и външните несполуки на Византия стимулират българите да се вдигнат на въстание. Бунтът е предвождан от братята Иван Асен и Петър (Теодор) През лятото на 1185 г. те намират благоприятен момент за организиране на въстание. По повод сватбата на император Исак ІІ Ангел (1185-1195) с Маргарита – дъщеря на унгарския крал Бела, е въведен извънреден натурален данък. Това прелива чашата на недоволството. Самите византийски хронисти съобщават, че той ощетява в най-голяма степен българското население на империята. Византийският хронист Никита Хониат съобщава конкретния повод за въстанието. Това е желанието на братята да получат послужебно владение – прония, в Стара планина. Те се държат дръзко пред император Исак ІІ Ангел и той нарежда да ударят Асен публично през лицето. Двамата братя се връщат в Търново и на 26 октомври – празника на св. Димитър Солунски – 1185 г. вдигат населението на бунт. По-големият брат Тодор е провъзгласен за български цар. Той променя името си на Петър в знак на приемственост със старото българско царство. Малко по-късно неговият брат Асен (известен и с прозвището Белгун) се титулува с българската владетелска титла. Различни исторически извори сочат единия или другия от братята за български цар. За кратко време въстанието обхваща цяла Северна България. През пролетта на 1186 г. Асен и Петър повеждат своята войска към старата столица Преслав, но силният гарнизон и укрепленията ги възпират и те нахлуват на юг от Стара планина.
|
|
|
През лятото на 1186 г. император Исак II Ангел предприема поход срещу въстаниците. Войската на Асен и Петър е малобройна и те се оттеглят на север от р. Дунав. Императорът преминава Стара планина, но като не среща никакъв противник, заповядва да бъдат изгорени снопите неприбрано жито и без да остави ромейски войници в градовете, се прибира доволен в Константинопол. За Асен и Петър става ясно, че в момента Византия няма сили да възстанови властта си северно от Стара планина. Вече няколко десетилетия във византийската провинция Паристрион не се усеща силната централна власт на византийците. Управлението тук е оставено на местни владетели от български или кумански произход. Асен и Петър се завръщат с многобройни кумански отряди и много скоро налагат пълен контрол в Североизточна България. Непревзети остават само някои по-големи крепости, повечето от които по Черноморското крайбрежие. В хода на военната кампания по-малкият от братята – Иван Асен, изпъква като талантлив пълководец.
|
|
|
Поход на император Исак ІІ Ангел. Ловешки мир
През пролетта на следната 1187 г. Иван Асен привлича кумански съюзници и пренася сраженията в Тракия. При Лардея (Карнобат) българите са разбити, но малко по-късно в битката при Верея (Стара Загора) Асен побеждава византийците. Въстанието се разширява в югозападните територии на някогашната българска държава. В борбата срещу византийската власт се включва сподвижникът на Асеневци – Добромир Хриз. Сраженията имат променлив успех за воюващите страни, което води до чести смени на византийските военачалници. Въстаническите набези в Тракия, ръководени от Иван Асен и действията на Добромир Хриз, предизвикват втори императорски поход. През есента на 1187 г. Исак ІІ Ангел организира голяма военна кампания. Той решава да не рискува войските си в източните старопланински проходи и се насочва към Средец (София). Византийската армия презимува в Средец и през пролетта на следващата 1188 г. преминава Стара планина. Българите съсредоточават силите си в яката крепост Ловеч. Императорът обсажда крепостта, но след тримесечна безплодна обсада ромеите се оттеглят към Константинопол. Историците са категорични, че при Ловеч е сключен мир или поне примирие, но в изворите няма ясна информация за условията на мира. Със сигурност се знае само, че най-малкият брат на Асеневци – Калоян, е взет като заложник за спазване на договореностите. Единодушно е и становището на специалистите, че споразумението при Ловеч поставя началото на Второто българско царство. Мирът дава възможност на Асеневци да възстановят българската държава, макар и в по-малки размери – между р. Дунав и Стара планина. Търново е определено за столица на царството поради естествената му защитеност и стратегическо географско положение. Ръководството на българската църква е поверено на търновския митрополит Василий, който е издигнат в сан архиепископ.
|
|
|
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 361; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!