Светотайнственото измерение на християнския живот
Както казахме в началото на нашата студия, целта на мисията и евангелизацията не е само да разпространява система от учения и морални ценности. Целта на мисията и евангелизацията не е, следователно, и това да вкарва хората в някаква организация – пък ако ще и тази организация да се нарича Църква. Църквата не е просто институция, а живо Тяло Христово. Ето защо целта на мисията и на евангелизацията трябва да бъде да помагат на хората да срещат живия, възкръсналия Христос. Решителен елемент при което може и трябва да бъде отново литургията.
Както пък някога е написал отец Александър Шмеман, „Църквата, тайнството на Христос, не е някакво „религиозно” общество от хора, обърнали се към вярата, нито е организация, предназначена да задоволява „религиозните” нужди на човека. Църквата е нов живот и, следователно, възстановява цялостния живот, цялото битие на човека”.[14] Бидейки Тяло Христово, Църквата не е само Царството, което има да дойде, а Царство, което вече е налице… Така че целта на евангелизаторската мисия – като цел на самата Църква – е да оповестява и да предлага този нов живот в Христос.
Все на тази тема ще се позова и на прочутото обръщане към християнството на френския атеист Андре Фросар, за което той си припомня в книгата си, озаглавена Бог съществува, аз Го срещнах (Dieu existe, je L’ai recontré). Неговото свидетелство може лесно да бъде сравнено със свидетелството на пратениците на княз Владимир или с онова на младия Тимоти Уеър:
|
|
|
Когато след обяд, в 17:10 ч., влязох в параклис в латинския квартал в Париж, за да търся там един приятел, аз излязох в 17:15, в компанията на приятелство, което не беше от тази земя. Влизайки като скептик и като атеист, … и още повече скептичен и атеистичен, индиферентен и зает с толкова много други неща, различни от Бога, за Когото дори не бях си и помислял даже да отричам… Когато влязох там, аз бях двадесетгодишен. Когато излязох, бях дете, готово да се покръсти, което с отворени очи търсеше около себе си това всичко изпълващо небе…[15]
Свидетелството на Фросар прекрасно обобщава всичко онова, което е Църквата и към което мисията и евангелизацията са насочени. Причина за съществуването (raison d’être) на Църквата е да осигури спасението като извършва своето тайнство [sacrament] или своите тайнства [mysteries] – както казваме в Християнския изток. Преди известно време митрополит Емилианос (Тимиадис) беше казал: „Главната цел на въплъщението на Христос е да даде възможност на човека да участва във всички възможни божествени благословения и да го направи съучастник и сънаследник на Царството Божие”.[16] Думи – много близки до мисълта на прочутия византийски литургист от 15 век, св. Симеон Солунски, който, в своя трактат за свещенството, казва, че така, както въплъщението е необходимо за спасението на човечеството, по същия начин и свещенството е от първа необходимост, тъй като продължава навеки и актуализира във всички векове делото на Христос, Който не е можел да остане вечно на земята, за да работи над обновлението на човека.[17]
|
|
|
В този смисъл, извършването на тайнствата и на богослужебните последования трябва да бъде насочено към наставлението в онова, което Николай Кавасила нарича Живот в Христос. Като говори за това, Кавасила казва:
Животът в Христос се заражда в този настоящ живот, започва оттук и продължава в бъдещето, докато достигнем до последния ден. Нито настоящият живот е в състояние да доведе напълно живота в Христос до душите на хората, нито бъдещият, ако началото не е положено отсега… Кръщението дава битие и цялостно съществувание според Христос, тъй като то, като приема мъртвите и изтляващите, първо ги въвежда в живота. Миропомазанието, от своя страна, доусъвършенства новородения, влагайки в него съответстващата на новия живот сила. Божествената евхаристия вече съхранява и поддържа този живот и това здраве, тъй като за да се съхрани придобитото и за да се подкрепят живите, тя дава хляба на живота… По този начин и живеем в Бога, пренесли живота от този видим към невидимия свят, променяйки не мястото, а бита и живота си.[18]
|
|
|
Когато говорим за най-първото тайнство на християнския живот – Кръщението, което е в същото време тясно свързано, както знаем, и с мисията и евангелизацията, ще си припомним и това, че в древната Църква това тайнство не само е било извършвано, но още и подготвяно в литургичен контекст. В действителност периодът за подготовка на катехумените към кръщение е съвпадал с Великия пост, тъй като в древната Църква кръщението е било извършвано най-често в деня на Христовото Възкресение, като при това се е състоял не в подготовка в някаква класна стая, а в присъствие на литургичните последования, възприемайки съответните екзорцизми и слушайки библейските четива и огласителните беседи. Добро свидетелство за тази древна практика са Огласителните беседи на св. Кирил Йерусалимски, както и неговите „мистагогични беседи”. Защото евангелизацията на катехумените не спира с тяхното кръщаване, но продължава и след това – в продължение на осемте дни, в които неофитът е оставал в храма, в литургична среда, получавайки обяснения върху тайнствата, в които вече участва. В действителност огласителните беседи най-често засягат тайната на спасението и основните елементи на вярата, докато мистагогичните беседи обикновено са представлявали коментари, които дават обяснения върху литургичните и светотайнствените действия – особеност, която може да бъде вдъхновяваща и за нашата мисия и евангелизация днес.
|
|
|
Защото отправна точка на нашата мисия трябва винаги да остава литургията. И, както някога е написал отец Ал. Шмеман, „нищо не разкрива по-добре връзката между Църквата като пълнота и Църквата като мисия от Евхаристията: централното действие на църковната литургия – тайнството на Църквата като Църква… Евхаристията започва като възхождане към Божия трон, възхождане към Царството… Евхаристията винаги е Край, тайнство на парусията, при което обаче винаги остава и начало и отправна точка: ето, сега мисията започва”.[19]
Наистина, Църквата представлява събиране – тя е събрание на Божия народ, на Тялото Христово – около Христос – за извършване на Евхаристията, посредством която този Божи народ вече участва в Царството, което очакваме. И тази реалност, този опит трябва да се превърнат в отправна точка за нашата мисия и евангелизация, които ще свидетелстват за възкръсналия Христос, за новия в същия този свят живот – за живота в Христос – „… променяйки не мястото, а бита и живота си”, както би казал св. Николай Кавасила.
Заключение
Дойде времето да обобщим нашата студия, в която бяхме помолени да разсъдим върху литургията като начин за евангелизация. Може би, тук трябва да се спрем на три важни момента.
1. Евангелизацията е оповестяване на благата вест за спасението, а не само нещо, което преподава система от вярвания или предава някакъв морален код. Нейната цел трябва винаги да бъде личната среща с Христос и следователно евангелизацията трябва да бъде винаги свързана с личния опит. И видяхме множество примери, показващи ни, че литургията е най-съответстващият контекст за тази среща с живия Бог. И наистина, красотата, предавана чрез литургичното богослужение се възприема в Православната църква като явяване на небесата на земята, като начин за единяване с небесната красота – мост между Царството Божие и този свят и точка, свързваща времето с вечността.
2. Ролята на литургията не е само да умолява, възхвалява и благодари на Бога, но е и дидактична и педагогична. Наистина, Преданието на Църквата, което представлява предаване на Божието откровение, ни е дадено посредством библейските четива, които са съставна част от богослужението, както и чрез отделните текстове на молитвите и на химните, които могат да се разглеждат едновременно като коментари върху Писанието и като средство за продължаване на устната традиция. Така че ние лесно можем да се съгласим с архим. Киприан (Керн), когато ни казва, че в продължение на много векове клиросът и амвонът в храма са заменяли катедрите на професорите. Казали това, вече можем да разберем защо богослужението трябва винаги да бъде центърът и сърцето на всяко мисионерско начинание. За да може обаче литургията да осъществява своята педагогическа роля, важно е литургичните текстове да бъдат разбираеми и достъпни за хората. Това обяснява, както и видяхме, предимството, което – именно с тази цел – православните мисионери винаги са отдавали на употребата на местните езици що се отнася до литургията.
3. Разбирането на езика на литургията обаче не означава непременно разбиране и на тайнството. Не е достатъчно да разбираме смисъла на думите, които се пеят или се четат по време на богослужение – трябва да бъдем също така и посветени в тайнството на Христос. Литургичните и светотайнствените действия трябва да бъдат обяснявани – те се нуждаят от коментар. Следователно, както литургията, така и евангелизацията се нуждаят от мистагогика. Именно чрез мистагогиката, чрез обясняването на тайнствата, този, който се е срещнал с живия Христос и е взел решението си да се присъедини към Неговата Църква ще може да напредва в богопознанието и да продължава по пътя към Царството Божие, „променяйки не мястото, а бита и живота си”, както някога е казал и св. Николай Кавасила.
Превод: Борис Маринов
* Job (Getcha), archim. “Liturgy as a Way of Evangelisation” – В: Богослов.ру (бел. прев.).
[1] Ростислав е наследник на Моймир и втори княз на Великоморавия – от 846 г. до смъртта си през 870 г. (бел. прев.).
[2] Богослужебен сборник с фрагменти от Библията, разположени съгласно с реда на църковната година (бел. прев.).
[3] Florovsky, G. “The Elements of Liturgy in the Orthodox Catholic Church” – In: One Church, 13, 1959, p. 24.
[4] Ware, K. The Inner Kingdom, Crestwood, NY 2000, p. 1-2.
[5] Behr, J. The Mystery of Christ: Life in Death, New York: “SVS Press” 2006, p. 45-46.
[6] Tertullian, Apologeticum, 39, 1-4 (в английския превод на A. Souter – 1917, p. 112-113).
Цит. по: Средновековни философи, ч. І, съст. Ц. Бояджиев, Г. Каприев, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски” 1994, с. 62 (бел. прев.).
[7] Evdokimov, P. L’Orthodoxie, Paris 1965, p. 241, n. 96.
[8] Ware, K. The Orthodox Church, London 1993, p. 204-205.
[9] Saint Basile le Grand, Traité du Saint-Esprit, 29, 73 (SC 17, éd. et trad. B. Pruche, Paris, 1945, p. 250). Преводът на английски е взет от: Post-Nicene Fathers of the Christian Church, Series II, v. 8, ed. Schaff-Wace, tr. by the Rev. Blomfield Jackson, London 1894.
Цит. по превода на В. Атанасов: Василий Велики, За Светия Дух, С.: „ЛИК” 2002, с. 99-100 (бел. прев.).
[10] Миней, 25 декември – втора стиховна стихира на литията от Йоан Монах.
[11] Пентикостар, Пасхални утринни молитви, Канон, Песен 3.
[12] Кирпиан (Керн), архим. „Взгляните на лилии полевые…”. Курс лекций по литургическому богословию, Београд 1928, с. ІІ-ІІІ [второ издание – Москва 2002, с. 4]. Виж още: Кирпиан (Керн), архим. Литургика, гимнография и эортология, Париж 1964, с. 4 [в руското издание, Москва 2000 – на с. 10].
[13] Пак там, с. III-IV [във второто руско издание – с. 5-6].
Целият пасаж гласи: „Настъпва време, когато започват да тровят народната душа, да я приобщават към чуждата европейска духовна култура, да пленяват Църквата, като отделят невярващата интелигенция от все още вярващия народ, да водят народа по други – чужди нему – пътища и пътечки. Следствието от всичко това е блуждаене в тъмното – без Бог и вяра. А сега, след десетилетия на горчиви разочарования, след кървавия кошмар на революцията и така мъчителното ни отрезвяване от пиянското опиянение на неверието и на европейския материализъм, с повредени, болни и осакатени души, ние се връщаме към Бога и към Църквата. Отново звучи обърнатия към изстрадалия руски човек нежен, майчински глас на Църквата, отново за него са отворени „Отеческите обятия” и Милосърдният Бог, като Баща, Който обича Своите деца, го приема при Себе си. Отново зазвучават забравените мотиви на песнопенията, отново от клироса започва да шурти живият поток на благодатните слова, отново в душите заструява топлина и вярата възкръсва, а очите се отварят за изгубеното, забравено небесно и вечно. Ние обаче сме отвикнали от тези непонятни слова и от образните наречия на византийския и на печорския инок. Ние стоим и не разбираме, внимаваме – и отново не разбираме. Отучили сме се от разбирането на божествения език на църковните песнопения, отучили сме се – под вековния слой на саждите и на праха върху иконите – да различаваме техните дивни орнаменти, да разбираме смисъла на иконописта. Всичко това остава скрито, непонятно и чуждо за слуха и за зрението ни. Привикнали към реализма на передвижничеството [през втората половина на 19 век – направление в руската живопис, противопоставящо се на официалното] и академизма, ние вече не разбираме големите истински красоти на неземните образи от нашите икони и божествените откровения от другия свят. Възпитани от съвременната поезия на декадентството, вече не разбираме и църковната поезия – нейния така дълбок и неизречим смисъл. Не сме в състояние даже да проумеем, че в храма изобщо може да съществува нещо жизнено и реално, че в нашето богослужение изобщо има смисъл. Ние вече не разбираме така богатото вътрешно съдържание на нашето литургично богословие. За нас богослужението отдавна вече е престанало да бъде източник на богопознание. Ние се върнахме в Църквата, но вече не разбираме това, което там се пее. Ето защо трябва да ни се тълкува и да ни се обяснява” (бел. прев.).
[14] “The Missionary Imperative” – In: Schmemann, A. Church, World, Mission, Crestwood, NY: “St. Vladimir’s Seminary Press” 1979, p. 216.
[15] Frossard, A. Dieu existe, je L’ai recontré, Paris 1969, p. 10-11.
[16] Timiadis, E. The Orthodox Understanding of Ministry, Joensuu 1990, p. 125.
[17] Св. Симеон Солунски, За свещенството – PG 960A-D. Срв. нашата статия: Getcha, J. “The treatise on the Priesthood by Symeon of Thessalonica” – In: Studia Patristica, 42, 2006, p. 310-311.
[18] Nicolas Cabasilas, The Life in Christ, 1, 1; 1, 19-20. Превод на английски на C. De Catanzaro – Crestwood, NY, 1974, p. 43-50.
Цит. по превода от старогръцки на Никола Антонов: Св. Николай Кавасила, За живота в Христос, Слово първо – http://svvasiliy.jusoft.net/De_vita_in_Christo_01-BG.pdf (бел. прев.).
[19] Op. cit., p. 214-215.
Дата добавления: 2020-04-25; просмотров: 86; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!