Културното наследство на Първото българско царство
От времето на византийското владичество датират първите документирани прояви на българско народностно самосъзнание. Те се откриват в апокрифни съчинения, които съдържат свидетелство за съхранения историческия спомен на своите автори и разкриват техните представи за отминалата българска държавност. Най-богата е информацията в “Българския апокрифен летопис от XI-XII в.” и “Слово за Кирил Философ как покръсти българите”. В “Летописа” особено голямо внимание е отделено на времето на управлението на българските владетели Борис, Симеон и Петър. В него четем:“…Борис бе благочестив и много благоверен. И този цар покръсти цялата българска земя и създаде черкви по българската земя и на река Брегалница... И царува 16 години, без да има грях, ни жена. И бе благословено царството му, и почина с мир в Бога.
След това пак прие българското царство Симеон, неговият брат. И създаде градове велики по морето, и великият град Преслав той създаде, и там в него прие царството, [което се простираше] до града Звечан и до Солун. И Преслав град той гради и съзида за 28 години... Царува 130 години и роди свети Петър, царя български, мъж свет и напълно праведен. И тогава, в това време, когато царуваше цар Симеон, той вземаше данък от цялата земя по всяка област на своето царство: едно повесмо и лъжица масло и яйце на година... И след неговата смърт пак прие българското царство син му цар Петър, а той бе цар на българите, още и на гърците. И царува на българската земя 12 години, без да има грях, ни жена, и благословено бе неговото царство.” Легендарно представеният живот на българите рязко контрастира на фона на наложената византийска данъчна политика. В “Летописа” идеята за държавност е подсилена с изричното посочване, че някои български царе са били “царе и на гърци” или “цар на българи и гърци”. В “Слово за Кирил Философ как покръсти българите” българите са представени като богоизбран народ, който “ще предаде на Господа правата вяра”. То е българският отговор на византийския духовен натиск. В него се открива резултатът от цялата политика на княз Борис и цар Симеон за създаване на българска книжнина, която се оказва непреодолима преграда за чужди духовни влияния. В друга група апокрифни съчинения, сред които “Видение Данаилово”, “Сказание Исаево” и “Тълкование Данаилово”, се виждат съхранените следи на отминалата българска държавност чрез образа на легендарния български цар Михаил. Българското народностно самосъзнание от времето на византийското владичество е в основата на един рядък културен феномен. Всички книжовници от Златния век на цар Симеон пишат и говорят за “славянски” букви и “славянски” книги. В средата на византийското владичество, когато българската държава е само спомен в паметта на книжовниците, те определят същите книги и букви като “български”.
|
|
|
|
|
|
По времето на византийското владичество се появяват първите български светци, последователи на св. Иван Рилски – Йоаким Осоговски (Сарандапорски), Прохор Пшински и Гаврил Лесновски. В 1097 г. В София е построена църква, чийто патрон е св. Иван Рилски, което свидетелства за популярността на неговия култ сред българите. В написаното от софийския митрополит Георги Скилица житие на св. Иван Рилски изрично се подчертава българският произход на светеца. Житийни разкази съобщават, че по това време трима последователи на Рилския пустиножител от български произход поемат по неговия път и създават свои манастири. Св. Йоаким Осоговски (Сарандапорски) изгражда манастир в Осоговската планина. Св. Прохор Пшински прави обител в Овче поле на р. Пшина, близо до днешно Куманово. Св. Гаврил Лесновски съгражда Лесновския манастир, близо до с. Лесново, Кочанско. Култовете към четирмата български светци не само укрепват християнската вярата на българите, но са важен фактор за устойчивостта на етническото им самосъзнание. Показателен е фактът, че през следващите векове тези жития са широко разпространени, а българските владетели проявяват изключително внимание към техните манастири. Византийското владичество е първата сериозна проверка на интелектуалните възможности на нашите предци. Те не оставят своите имена по страниците на книгите, които пишат, но в тях пренасят спомена за българскатадържавност
|
|
|
България при цар Самуил и наследниците му в сърцата и духа на много поколения българи.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Каква е организацията на българските земи под византийска власт?
2. Какви са първите свидетелства за българско народностно самосъзнание?
3. Прочетете приложените извори и разкажете за:
– въстанията на българите под византийска власт;
– нашествията на други племена и войски през периода на византийското владичество.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 352; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!