Византийската империя в настъпление
През 1000 година император Василий започва мощно настъпление в балканските територии. Той превзема североизточните български земи със старите столици Плиска и Преслав. През 1001 г. завладява Верея и Сервия. През лятото на 1002 г. след осеммесечна обсада пада Видин. По същото време на 15 август 1002 г. цар Самуил превзема Одрин и се оттегля.
Българо-византийският военен конфликт навлиза в най-решителната си фаза през 1003 г., когато цар Самуил е разбит при р. Вардар и византийците успяват да завладеят Скопие. Императорът се насочва към Средец, но при Перник среща героичната съпротива на войводата Кракра и безуспешно се връща в Константинопол. На следната 1004 г. стратегически важният град Драч е предаден от Самуиловия зет Ашот на византийците. Следващите десет години император Василий II проявява изключителна твърдост и енергия в непрекъснати нападения срещу българите. Решаващо се оказва сражението при с. Ключ в подножието на планината Беласица. Битката между двете войски е на 29 юли 1014 г. Тя завършва с пълна победа на ромеите. Василий II заповядва пленените 15 000 български войници да бъдат ослепени, като на всеки сто души оставя по един с едно око, за да ги води в българските земи. Заради проявената жестокост този византийски император влиза в историята с прозвището “българоубиец”. При вида на ослепените си воини цар Самуил получава удар и умира на 6 октомври 1014 г.
Последните царе на Първото българско царство
|
|
|
Гаврил Радомир (1014-1015 г.), който унаследява царската власт, полага максимални усилия да защити българските земи и спечелва няколко сражения срещу солунския дук Теофилакт Вотаниат. Въпреки това византийците стигат до Битоля и изгарят дворците на българския цар. Завладяват Прилеп и Щип и се насочват към Воден, който е превзет след дълга и изтощителна обсада. Българският цар прави предложение за мир, но Василий II го отхвърля и се насочва към Мъгленската област. Въпреки упоритата съпротива крепостта е превзета и опожарена, а жителите на Мъглен са преселени в Армения.
Византия организира заговор срещу българския владетел. По време на лов Гаврил Радомир е убит от своя братовчед Иван Владислав, който се провъзгласява за български цар и изпраща писмо до Василий II в знак на покорство. Василий ІІ се възползва от настъпилите междуособици и през 1015 г. превзема Охрид без особена съпротива. След това се отправя към Средец и завладява града заедно със силната крепост Бояна. По време на тази кампания той заповядва всички пленници да бъдат ослепявани. Иван Владислав премества българската столица в Битоля и възобновява нейната крепост. Този факт се документира от Битолския надпис на цар Иван Владислав, в който той се титулува “Йоан, самодържец Български” и се определя като “българин по род”. Зимата на 1016-1017 г. българите замислят голяма акция срещу ромеите, за да отклонят вниманието им от югозападните български земи. Воеводата Кракра – управител на крепостта Перник и на Средецката област, постига споразумение с печенегите за съвместни действия срещу византийците. В изпълнението на този план Кракра Пернишки и цар Иван Владислав обединяват силите си. Но византийският управител на Дръстър узнава за преговорите и уведомява император Василий II. След намесата на византийската дипломация печенегите се отказват от участието във войната и планът на българите за настъпление срещу Византия е осуетен. През 1017 г. императорът подновява военните действия и превзема градовете Остров и Молиск (в дн. Македония). Василий II превзема и опожарява и няколко други крепости, сред които е и Вишеград. Той възстановява ромейската власт във Верея и през Воден се прибира в Константинопол на 9 януари 1018г.
|
|
|
Залезът на Първото българско царство.
През пролетта на 1018 г. цар Иван Владислав обсажда Драч. Тук в разгара на битката, докато се сражават в личен двубой с патриция Никита Пигонит на коне, цар Иван Владислав е смъртно ранен в корема от двама византийски пехотинци. Обсадата на града е прекратена. Гибелта на българския цар демобилизира окончателно по-голямата част от управляващия български елит. През март 1018 г. Василий II влиза в българските земи, без да срещне организирана съпротива. Докато е в Одрин, при него идват братът на войводата Кракра и неговият син, които му предават Перник. В Сяр пред него се явява самият Кракра Пернишки с още 35 български боляри, които заявяват, че предават градовете си.
|
|
|
Архиепископ Давид дава на ромейския император писмо от българската царица, в което тя съобщава, че му предава българското царство. В Скопие се предава и един от изтъкнатите Самуилови пълководци – Никулица. Оттук Василий II минава през Щип и Просек и стига без съпротива до Охрид. Византийският император взима съкровищницата на българските царе и отвежда като пленници членовете на царския род: царица Мария и децата на Гаврил Радомир и Иван Владислав.
Друга част от българското болярство начело с престолонаследника Прусиан и неговите братя Алусиан и Арон, както и воеводата Ивац се оттеглят в албанската планина Томор и продължават борбата. Едни от последните защитници на българската държавна независимост са воеводите Гавра и Елемаг, които вдигат въстание в Белград, но много скоро са заловени. В Сремската област продължава съпротивата на местния управител на гр. Сирмиум (Срем) – войводата Сермон, но скоро и той е убит с измама и земите му са присъединени към империята. При завръщането си Василий II Българоубиец прави триумфално шествие из гръцките земи и отпразнува на два пъти победата си над българското царство. Най-напред в, Атина, в храма “Св. Богородица”, той присъства на тържествена литургия, където оставя бойната си ризница и копието си като дар на Божията майка. По-късно в Константинопол е устроено второ грандиозно шествие, при което императорът е следван от българската царица, царските синове и дъщери и пленените български боляри. Така през 1018 г. България изчезва от политическата карта на Европа и остава под византийско владичество до 1185 г., когато братята Асен и Петър поставят началото на мощно движение за възстановяване на българската държавност.
|
|
|
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Защо българският патриарх Дамян премества своята резиденция в югозападните български земи?
2. Защо Охрид се смята за българска столица?
3. Прочетете приложените извори и разкажете за:
– походите на цар Самуил;
– наследниците на цар Самуил.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 340; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!