България при цар Иван Асен ІІ
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Какво е характерно за външната политика на цар Иван-Асен ІІ?
2. Как е възстановена Търновската патриаршия?
3. Прочетете приложените извори и разкажете за:
– битката при р. Клокотница;
– отношенията на цар Иван-Асен ІІ с Никейската империя.
БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХІІІ В.
България при приемниците на цар Иван Асен ІІ. Териториални загуби и борба за власт
След смъртта на цар Иван Асен ІІ на българския престол в Търново сяда неговият най-голям син от унгарската принцеса Анна – Калиман І (1241-1246). Новият български владетел е едва на седем години и болярите от негово име сключват примирие за срок от две години с Никейската империя на Йоан ІІІ Дука Ватаци. Много преди началото на неговото царуване една нова сила от степите на Централна Азия нахлува в Европа – монголите (татарите). На връщане от похода им в Унгария през 1242 г. те минават през български земи. Цар Калиман І е принуден да им плаща ежегоден данък.
През август 1246 г. цар Калиман I внезапно умира. Според византийския хронист Георги Акрополит той е отровен. На българския престол е издигнат брат му от третия брак на цар Иван Асен ІІ – Михаил II Асен (1246-1256), който също е малолетен. В Търново управлява регентство начело с майка му Ирина, дъщерята на Теодор Комнин, а западните български земи с център Средец са под властта на севастократор Петър – зет на цар Иван Асен ІІ. Възползвайки се от слабостта на българите, Никейският император Йоан ІІІ Дука Ватаци успява да превземе с минимални усилия българската крепост Сяр и веднага след това Мелник. Той разширява офанзивата в днешна Македония, където му се подчиняват Стоби, Велбъжд (Кюстендил), Скопие, Велес, Прилеп, Овче поле и Просек. Почти без съпротива той превзема Станимака, Цепина и др. селища в Родопите. Сега императорът предлага и сключва мир с българите, като обещава да не напредва по-навътре в техните предели. Река Марица става граница между българи и ромеи. Само пет години след Иван Асен ІІ стореното от него разширение на границите е заличено за няколко седмици почти без съпротива. Същата година унгарският крал Бела IV (1235-1270 г.), подкрепен от сърбите на крал Стефан Урош І (1243-1276), завзема Белградска и Браничевска област и добавя към титлата си “цар на българите”. В отговор Търново активира своите отношения с града – република Дубровник на Адриатическото крайбрежие. Още в 1230 г. цар Иван Асен ІІ сключва търговски договор с дубровничани. В новото споразумение има и политическа част. Тя е насочена срещу сърбите на крал Стефан Урош. В изпълнение на този договор българска войска нахлува в Сърбия и опустошава всичко до Бело поле на р. Лим. Успехите срещу сърбите и смъртта на никейския император Йоан ІІІ Дука Ватаци дават възможност на българите да си върнат поне част заграбеното от ромеите. В края на 1254 г. те настъпват в Родопската област и за кратко време си връщат Станимака, Перущица, Кричим, Перперикион и др. крепости. Новият никейски император Теодор ІІ Ласкарис (1254-1258) пресича Дарданелите и бързо достига до Адранопол. Двете войски се срещат на р. Марица. Според византийския хронист Георги Акрополит до сериозно сражение въобще не се стига. Българският цар е ранен и неговите войски бягат към Търново. На следната 1255 г. ромеите превземат отново всички български крепости в Родопите (но без Цепина) и в Македония. Войната с Никейската империя се очертава като дълга и изтощителна. България търси съюзник в лицето на Унгария. Мирът с Бела ІV е постигнат с посредничеството на княз Ростислав Михайлович, който е зет на унгарския крал и тъст на Михаил ІІ Асен. Успоредно с това през 1255 г. българите изпращат 40 000 кумани, които плячкосват Тракия и се установяват на зимен лагер при Димотика. През пролетта на следната година Теодор ІІ Ласкарис прогонва куманите и се установява на лагер на р. Регина (дн. Ергене, Турция). Тук неочаквано пристига Ростислав Михайлович, който представя българската страна в преговорите за мир. Той се съгласява с всички условия на византийците, включително предаването на яката крепост Цепина. Българите губят земите около Шар и Осогово със Скопие, Призрен, Прищина и Велбъжд (Кюстендил), и областта около Враня. Недоволните боляри организират заговор и убиват Михаил II Асен. На престола е поставен Калиман ІІ – син на севастократор Александър, който е брат на цар Иван Асен ІІ. Година по-късно, в 1257 г., и той става жертва на заговор. В България започва продължителна междуособна борба за власт. Същата година в северозападните български земи се отцепва като самостоятелен владетел руският емигрант княз Ростислав Михайлович, който също започва да се подписва “цар на българите”. Претендент за престола е боляринът Мицо, който е женен за Мария, най-голямата дъщеря на цар Иван Асен ІІ от брака му с Ирина, чиито владения са южно от Стара планина. Управителят на Скопска област Константин, син на Тих, който произхожда от стар български род, печели подкрепата на търновското болярство и е провъзгласен за български цар в 1257 г. Той се жени за Ирина, дъщеря на Теодор ІІ Ласкарис и Елена – внучка на цар Иван Асен ІІ, и приема името Асен (1257-1277).
|
|
|
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 308; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!