Кирило-Методиевите ученици в България
През зимата на 885-886 г., прогонени от пределите на моравската държава, учениците на Кирил и Методий се насочват към България. Те основателно смятат, че тази славянска страна ще има нужда от техните знания и практика. Климент, Наум и Ангеларий преминават р. Дунав и отиват при управителя на Белград, който по това време се намира в пределите на българската държава. А той, знаейки за отдавнашното желание на княз Борис да привлече в страната славянски просветители и книжовници, препраща групата към Плиска.През пролетта на 886 г. Климент, Наум и Ангеларий са посрещнати с почести в столицата Плиска. Сам княз Борис им предоставя отлични условия за преводаческа и културно-просветна дейност. По-късно към тях от Константинопол се присъединяват и други ученици на Константин-Кирил и Методий, закупени по робските пазари на Европа. С някои от тях във византийската столица се запознава синът на княз Борис – Симеон, който е изпратен от баща си да се учи в Магнаурската школа. Научавайки за тяхното дело, той ги насочва към пределите на своята държава. Не след дълго и самият Симеон се завръща в Плиска, където се включва в работата на книжовниците.
Борис оценява възможностите, които разкрива разпространяването на славянската писменост сред неговите поданици. Той съзнава и нуждата от обучение на свещеници, които да изпълняват църковните обреди по славянски богослужебни книги. Държавата му е обширна и многолюдна и той решава да обособи втори книжовен център. Климент е изпратен в областта Кутмичевица с център Охрид, където княз Борис чрез административни разпоредби му създава прекрасни условия за работа. Климент продължава делото на своите учители и полага основите на Охридската книжовна школа. Той проповядва “Божието слово” на славянски и обучава над 3500 бъдещи четци, дякони и свещеници. По желание на Климент и със съдействието на княз Борис в Охрид са построени три църкви и манастира “Св. Пантелеймон”. Манастирът се превръща в любимо място на Климент и става духовно средище на християнско учение и българска култура. През 893 г. Климент е ръкоположен за “пръв епископ на български език” в огромен диоцез, включващ цяла Средна Македония – областите около реките Вардар, Струмица и Брегалница. На негово място като учител, проповедник и организатор на книжовна дейност новият български владетел Симеон изпраща Наум, за да замести Климент и да оглави епархията в Девол. След 7 години църковно-просветна дейност Наум се оттегля в Охрид в изградения от него манастир “Св. Архангел Михаил”, наречен на негово име “Св. Наум”.
Учениците на Кирил и Методий, които пристигат в България, използват в своята книжовна дейност графичната система на глаголицата, която е усъвършенствана във Великоморавия. По тази причина дълго време в книжовната дейност намират приложение някои моравизми. Още в началния етап от създаването на Плисковско-Преславското книжовно средище се променя съществуващият правопис и се опростява графическата система на глаголицата. Появява се нова графическа система, наречена кирилица. Най-вероятно неин автор е Климент Охридски. Той използва за първообраз гръцкото унциално (заглавно) писмо, познато в Плиска преди познаването на славянската писменост. В първоначалния си вид кирилицата представлява симбиоза между гръцката азбука, от която се използват 24 букви, и други 14 специфични славянски букви, заети от глаголицата. През Х в. създадената кирилица се усъвършенства още повече чрез допълнително опростяване на някои от графичните елементи. Постепенно глаголицата започва да се използва все по-малко, тъй като буквите са по-трудни за изписване. От ХII в. насетне тя по естествен начин отстъпва място на кирилицата с нейните по-опростени и усъвършенствани букви.
|
|
|
|
|
|
През следващите десетилетия и векове старобългарският книжовен език с неговата кирилица намира приложение и в други славянски православни страни поради близостта на славянските езици. Кирилицата се превръща в основа за създаването на староруски и старосръбски книжовен език. Най-старите руски ръкописи – Остромировото евангелие и Изборникът на Светослав, създадени през втората половина на XI в., са преписи на старобългарски кирилски оригинали. Едно столетие по-късно подобни ръкописи се правят в Сърбия и Босна. От XIV в. в продължение на близо пет века кирилицата е богослужебно и канцеларско писмо за църквата и администрацията във Влашко и Молдова. След 1917 г. по свои вътрешнополитически съображения Москва я налага като основа за азбука на многобройните неславянски народности, нямащи своя писменост – абхази, башкири, ескимоси, киргизи, коми, узбеки, татари, чеченци, чуваши и др. За известно време кирилицата е въведена и в Монголия. Тази универсалност на старобългарската писменост, използвана повече от 11 века, говори за гениалността на нейните създатели и последователи, подпомогнати прозорливо от княз Борис и неговия син – цар Симеон.
|
|
|
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Каква е разликата в отношението към превеждането на “Светото писание” на Константинопол и Рим?
2. Защо е важно преведените от Константин-Кирил и Методий книги да бъдат осветени от папата в Рим?
4. Прочетете приложените извори и разкажете:
– как се появява първата славянска азбука – глаголицата;
– за живота и делото на Климент Охридски.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 320; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!