Градът и селото тракийските провинции
Включването на тракийските земи в Римската империя се отразило благоприятно върху тяхното стопанско и културно развитие през следващите столетия. Сред внушителните археологически останки на този дълъг период на стопански и културен подем най-значими са останките на многобройните римски градове. В крайдунавските територии, където дотогава изобщо не съществували значителни градове, започнали бързо да се изграждат нови градски центрове около лагерите на разквартируваните по границата легиони. Така възникнали големите градове Рациария (при с. Арчар, Видинско), Ескус (при устието на река Искър), Нове (край днешния Свищов) и Дуросторум (при Силистра). Редица други селища по Дунавския бряг дължат съществуването си на разквартируваните в гарнизонни крепости по-малки военни подразделения; в повечето случаи те нямали официален градски статут.
В провинция Тракия били разквартирувани малобройни военни части; за сметка на това още през I в. тук възникнали две големи колонии на ветерани от римската армия – Апри, източно от долното
Античният театър във Филипополис (Пловдив) течение на Марица (днес на турска територия), и Деултум, югозападно
от Бургас. Процъфтяващи градове във вътрешността на провинцията били Пауталия (Кюстендил), Сердика (Со-
фия), Никополис ад Нестум (край Гоце Делчев), Филипополис (Пловдив), Августа Траяна (Стара Загора), Хадрианополис (Одрин), а в земите на север от Балкана – Никополис ад Иструм и Марцианополис. Потвърждение на самоуправлението си получили и повечето от старите гръцки градове по крайбрежието. Населението на римските градове в тракийските провинции се формирало от разнородни елементи – представители на старата тракийска аристокрация, която запазила отчасти своите социални привилегии, ветерани от римската армия, преселници от елинизирания Изток. Градската икономика се основавала на развитото занаятчийско производство, на активната търговия и на селското стопанство в крайградските райони. Някои градове в Мизия и Тракия получили и право на собствено монетосечене. Градовете били важни културни средища. В тях се наложила разпространената в цялата Римска империя антична култура. В градовете на провинция Мизия били по-силно изявени римските традиции, в тези на провинция Тракия – гръцко-елинистическите. Изграждани били украсени градски площади, монументални храмове и обществени сгради, театри, стадиони, обществени бани, водопроводи, канализация, павирани улици. Археологическите находки от римските градове на територията на днешна България – скулптури и релефи, мозайки, саркофази, надписи, монети и много други – хвърлят богата светлина върху градския живот и културата през тази епоха. Градовете били свързани с гъста мрежа от добре организирани и поддържани римски пътища. Важна роля играели пътят по южния бряг на река Дунав, крайбрежният път край западния бряг на Черно море и старият път покрай Егейското крайбрежие – Виа Егнация. През Тракия минавал и така нареченият диагонален път, най-важната сухоземна пътна артерия, свързваща западните с източните провинции на Римската империя. Тракия си оставала богата в селскостопанско отношение страна и мирният и съзидателен период в първите векове на римското господство се отразил благоприятно и върху състоянието на тракийското село. Част от селяните била привличана на служба в римската армия, което водело до получаване на привилегирования статут на римски граждани. В културно отношение селата били много по-консервативни от градовете и пазели старите местни традиции. В развалините на стотици скромни селски светилища са запазени каменни плочи с релефни изображения и надписи, статуетки и други оброчни дарове, сред които преобладават посвещенията на тракийския конник – традиционния образ на почитан прародител или предводител, превърнал се в местно божество – покровител. За разлика от селата с тяхното по принцип свободно, макар и непълноправно население, в големите имения (частни вили и императорски домени) била много по-широко разпространена експлоатацията на робски труд. Част от богатите селски имения принадлежали на представители на старата тракийска аристокрация. Археологическите проучвания разкриват в тях внушителни архитектурни комплекси, включващи жилищни и стопански сгради с различно предназначение. Край развалините на много вили са засвидетелствани некрополи от надгробни могили с внушителни размери, късна изява на традиционните тракийски погребални обичаи.
|
|
|
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 320; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!